Как Тръмп успя да заслепи милиони?

Който досега не го е вярвал, вчера го видя като на длан: способностите на Тръмп, неговите стратегически качества, неговата последователност и неотстъпчивост - всичко това изобщо не бива да се подценява. Дълго трябва да търсим в историята друг политик, който по толкова емоционален начин е съумявал да убеди своите последователи. С изключителна прецизност и с демагогски талант Тръмп успява да ги окрили, да ги хвърли в битка.

В продължение на четири години той съумяваше до докосне душите на разколебаните хора - чрез своя език, чрез темите си, чрез своя непогрешим усет за чувствата им. Тръмп успя да убеди повече от 73 милиона души, че някакви арогантни елити, които се подвизават в политиката, икономиката и медиите, са ги измамили и са им отнели достойнството. И че именно той ще им го възвърне. Тъкмо затова са му благодарни тези хора, тъкмо затова го избраха и тъкмо затова се събраха във Вашингтон, за да помогнат на своя герой, пише в свой коментар за ARD Артур Ландвер. 

„Тръмпизмът“ е въпрос на ценности за убедените поддръжници на президента. Най-важното за тях е индивидуалната свобода, която те интерпретират предимно по такъв начин, че никой не бива да им налага други житейски планове и приоритети. Всъщност зад това стои страхът да не загубят привилегированата си роля на бели, традиционно мислещи американци от средната класа.

Символът на тази свобода е собствено, индивидуално оръжие, което не се регулира от никой щат. Всичко останало е част от това: „Америка на първо място - Америка на първо място“, демаркация срещу имигрантите, груби сделки с търговските партньори и международните организации.

Ще можем ли да приберем обратно духа, освободен от бутилката? - питаме се често в подобни ситуации. За Тръмп отговорът е ясен: той не иска духът да се прибере в бутилката - напротив. Та нали неговият главен властови ресурс за бъдещето са именно милионите, които са твърдо убедени, че тъкмо той е законно избраният президент на Съединените щати.

По същия начин по време на президентството си Тръмп използваше възторжените маси избиратели, за да постави под натиск Републиканската партия и да я направи зависима от своята личност. Става все по-очевидно, че той ще продължи по същия път и като бивш президент: ще използва своя електорат, за да налага волята си на партията. Първите речи в Конгреса по време на дебата за утвърждаването на изборната победа на Джо Байдън с пределна яснота демонстрираха, че републиканците вече са необратимо разединени. 

Колкото и да е изненадващо обаче, тъкмо Мич Макконъл, "дългата ръка" на Тръмп в Сената, обърна гръб на отиващия си президент - и то с една задълбочена реч в защита на демократичните традиции на САЩ. Макконъл създаде усещането, че най-после отново си е припомнил с каква цел биват избирани политиците и каква отговорност носят те пред обществото.

От другата страна са републиканци като тексасеца Тед Круз, които от страх пред своя електорат се опитват да копират Тръмп и явно са изгубили всякакво уважение към истината, към демокрацията и към нейните институции. Те са готови да тласнат към разруха всичко онова, което САЩ токова дълго символизираха: свободата, законите и ограничената по време власт. Те са или заслепени, или пък просто не желаят да изпълнят дълга си в момента: да се противопоставят срещу един човек, който се опитва да заграби властта в противоречие с конституцията и законите.

Но тези хора ще трябва и да научат нещо от Тръмп. С негова помощ днес те могат да се видят в огледалото - и няма как да игнорират видяното. В противен случай традиционната политика ще проиграе и последния си шанс да обедини обществото. Защото тези хора също са се отчуждили от голямото мнозинство свои съграждани. А тези техни съграждани трябва да усетят, че им се обръща внимание, че политиката ги взима насериозно, че са част от тази страна. Само при това положение няма опасност от нов Доналд Тръмп.