Япония ще се опита да оспори лидерската позиция на Китай при декарбонизацията

В ход е глобалната надпревара за декарбонизация. А Китай вече пое водещата роля, пише Nikkei Asia Review.

Когато бъде завършен процесът по премахване на емисиите на въглероден диоксид, той ще бъде "четвъртата революция" след тази в селското стопанство, промишлеността и информацията, крайъгълни камъни в развитието на човешката цивилизация.

Премиерът на Япония Йошихиде Суга обеща, че островната страна ще намали емисиите на парникови газове до нула до 2050 г. и сега Токио застава на стартовата линия в мултинационалното състезание.

Но Китай е страната, която се намира в най-изгодна позиция. Там са изградени общо 40% от новия капацитет за производство на слънчева енергия в света. А делът на страната в глобалната соларна енергия е скочил от 2% през 2010 г. на 32% през 2018 г. 

Допълнителни инвестиции се изсипаха, когато президентът Си Дзинпин обяви през септември миналата година, че Китай ще занули въглеродните емисии до 2060 г., което ще доведе до недостиг на стъкло за производство на фотоволтаици. Шест големи китайски компании за соларни технологии подадоха петиция към правителството за предотвратяване на недостига.

Типичен пример за огромните усилия на Пекин за стимулиране на производството на слънчева енергия може да се открие в град Ордос в китайския регион Вътрешна Монголия.

Проектът за соларен парк Dalat, разположен в пустинята на 700 км западно от Пекин, ще бъде едно от най-големите съоръжения за генериране на слънчева енергия в Китай. Той ще покрива площ от 67 кв. км и ще разполага с производствен капацитет в размер на 2000 мегавата - еквивалентно на две атомни електроцентрали - когато изграждането му приключи.

Цената на електроенергията ще бъде малко над 4 цента за киловатчас, по-евтина от тази, генерирана от повечето електроцентрали, захранвани с въглища или газ по света.

Мащабен тласък

Усилията за постигане на въглеродно неутрална икономика драстично променят света.

Според ООН 126 държави и региони са се ангажирали да елиминират своите въглеродни емисии през следващите десетилетия. Ако САЩ последват примера, общо 63% от световните страни и региони, отделящи парникови газове, ще бъдат ангажирани с целта.

Според изчисления на Nikkei постигането на климатичен неутралитет в САЩ, Европейския съюз (ЕС), Китай и Япония изисква общо 82 трлн. долара инвестиции в енергетиката, транспорта, сградите между 2021 и 2050 г.

Но тази нужда може да се окаже нож с две остриета - възможност за растеж, но също така крие риск от изоставане по отношение на конкурентоспособността.

китай

На световния пазар на соларни панели например доминират китайски компании, включително JinkoSolar. Но през 2013 г. японските слънчеви панели са конкурентни, поне в Япония, където имат 70-процентен дял от местния пазар. Но те постепенно губят конкурентоспособност, както се вижда от цифрите за 2019 г., когато вносните продукти - включително тези от Китай – успяват да увеличат дела си на японския пазар до 60%.

И това може да се случи отново. Нововъзникващият пазар за декарбонизация може да бъде доминиран от Китай, тъй като неговите продукти могат да постигнат ценова конкурентоспособност предвид огромния вътрешен пазар на страната, който може да доведе до икономии от мащаба в производството.

Междувременно компаниите по целия свят се борят да разработят нови технологии за декарбонизация.

Съоръжение за улавяне на въглерод директно от въздуха се изгражда в югозападната част на Исландия и ще бъде разположено до геотермална електроцентрала.

През пролетта съоръжението ще бъде оборудвано с десетки всмукателни вентилатори, всеки с диаметър от около един метър. Те ще улавят въглеродния диоксид от атмосферата и ще го складират на 2000 метра под земята.

Япония, от своя страна, разполага с потенциала да допринесе за декарбонизацията по отношение на технологиите.

Според Astamuse, компания за патентни изследвания в Токио, е подала около 15 000 международни заявки за патент, свързани с декарбонизацията през 2018 г.

Sharp например разработва нови тънки и леки слънчеви панели с повече от 30% ефективност при преобразуване на слънчевата светлина в електричество. Ако панелът е поставен на хибридно превозно средство, то може да изминава 56 км на ден чрез енергията, генерираната от устройството. Целта е да се създаде превозно средство, което не изисква бензин или зареждане от зарядна станция. 

Mitsubishi Chemical Corp. също попада сред група от компании и университети, които съвместно разработват нова технология за създаване на "изкуствена фотосинтеза".

Растенията произвеждат кислород по естествен начин чрез въглероден диоксид и вода, но групата се опитва да постигне същия резултат изкуствено, като използва катализатор, който реагира със слънчева светлина, за да раздели водните молекули на водород и кислород без използването на електричество. Полученият водород може да се използва за промишлени цели. Изследователите смятат, че технологията може да се приложи и да бъде рентабилна в региони, богати на слънчева светлина.

Няколко производители на химикали, включително Mitsubishi Chemical, както и академични институции като Университета в Токио и Университета Шиншу си сътрудничат по проекта. Ако панелите, покрити с катализатора, са подредени, може да се създаде де факто „газово поле с водород“.

„Тази технология ще създаде нова енергия в Япония“, смята Тору Сетояма, изпълнителен директор в Mitsubishi Chemical.

Селскостопанската революция през 18. век стимулира производството на зърно, индустриалната революция в края на 18. век драстично увеличава производството на стоки, а информационната революция в края на 20. век води до дигитализация на обществото. Тъй като светът е изправен пред революцията за декарбонизация, 2021 г. ще бъде годината, в която страните ще направят първата стъпка към реализирането ѝ.