Шегите за унгарския "диктатор" маскираха проблемите на ЕС

Когато бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер видя унгарския премиер Виктор Орбан в началото на срещата на върха през 2015 г., той го поздрави с ръкостискане и закачливо плясване по бузата.

„Диктаторът идва“, пошегува се ветеранът от Люксембург. Сега обаче никой не се смее.

Сега европейските лидери трябва да се справят с последствията от години на бездействие, в които не успяха да въдворят ред в Унгария и по-късно в Полша заради системното влошаване на демократичните стандарти, пише журналистът Виктория Дендрину в материал за Bloomberg.

ЕС се сражава срещу финансови кризи, паниката с вълната от мигранти и глобалната пандемия през този период, като продължава и травмиращият процес по развода с Великобритания. В сравнение с всичко това спорът за върховенството на закона се развива бавно, но може да се окаже най-опасният от всички проблеми на съюза.

„Това е единствената наистина екзистенциална криза за ЕС“, посочва Даниел Келеман, професор по политология и право в университета Rutgers. „Това е съюз, държан заедно от ангажимента на неговите членове да уважават върховенството на закона. Когато това бъде загубено, то тогава законовият ред, който е неговият гръбнак, започва да се разнищва“.

Решението на Полша и Унгария да наложат вето върху бюджетната рамка на ЕС за следващите седем години и безпрецедентния пакет от стимули заради коронавируса, както и последвалия спор, разпалиха притесненията за възможността на блока да възстанови икономиката си. Също така всичко това повдигна и въпроси за способността на ЕС да постига консенсус отвъд стратегическите си цели – както икономически, така и политически – в дългосрочен план.

Споразумението в последната минута изглежда ще успее да отключи европейските средства, но самият спор оголи нарастващото разделение в сърцето на ЕС и се появиха въпроси за бъдещето на съюза като сбор от общи ценности.

Въпреки че Унгария и Полша се възползват от милиарди евро помощи от ЕС, откакто се присъединиха към блока през 2004 г. и остават икономически зависими от него, те показаха, че с радост са готови да го държат за заложник по ключови въпроси, ако усетят, че позициите им у дома е под заплаха. Това може да застраши способността на ЕС да реагира по редица въпроси – от външна политика до климатичните цели.

Спорът не може да се появи в по-лош момент за ЕС – в разгара на коронавирусната пандемия, която отне живота на над 300 000 души на континента. Но вместо да се съсредоточат върху здравните проблеми, европейските лидери хабят време и енергия за справяне със собствената си безпомощност да защитят основните ценности на блока.

Във вторник германските лидери на провинции обсъждаха следващите стъпки в борбата с коронавируса, но канцлерът Ангела Меркел я нямаше. Държавен представител заяви, че тя е била ангажирана с интензивни разговори с европейските лидери за решаване на въпроса за бюджета.

Самата Меркел също споделя част от вината за създалия се проблем

Имаше притеснения за неуважението на Орбан към европейските ценности, откакто той се върна на власт през 2010 г. и започна да налага безпрецедентно влияние върху медиите, съда и образователните институции в страната. Неговият популистки национализъм обхвана Полша и получи потвърждение до известна степен и от избирането на Доналд Тръмп в САЩ през 2016 г.

Но партията на Орбан „Фидес“ е част от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), в която членува и политическата сила на Меркел Християндемократически съюз. И въпреки годините на критики членството му така не бе прекратено до 2019 г.

Орбан също така получи картбланш и от традиционното нежелание на европейските правителства да се намесват във вътрешните си въпроси, както и от неефективността на европейските средства за реакция.

Да, ЕС започна правни процедури и срещу двете страни, но възможните санкции – като лишаването им от право на глас при взимането на решения за блока – изисква единодушна подкрепа от останалите страни членки. Така двете страни си обещаха да се защитават една друга от налагането на ограничения.

Но дори и новият механизъм, който обвързва отпускането на средства с върховенството на закона, да бъде размит или труден за прилагане, то самото му съществуване може да помогне, смята Янис Емануилидис, директор „Проучвания“ в  European Policy Centre в Брюксел. Това е така, тъй като той би могъл да възпира правителствата от най-фрапантните злоупотреби с власт и да предлага известна подкрепа за националните партии с по-близки ценности до европейските.

„С наличието на този условен механизъм се отваря врата в определена посока“, заяви той.

Това може да се окаже важно. Въпреки че Унгария и Полша показват най-явното пренебрегване на върховенството на закона, то те далеч не са единствените държави, които будят притеснение по отношение на независимостта на съдебната си система и медийната свобода.

„Този проблем се загнезди, тъй като европейските лидери отказват или се провалят в това да му се противопоставят от години“, смята Келеман. „Ако имате една автокрация, то тя ще окуражава разпространението“ и на други места, смята той.