През миналата седмица асоциираният със синдикатите германски Институт за икономически и социални науки (WSI) вкара пръсти в раната на нашата икономическа система, която се влоши още повече поради пандемията: неравномерното разпределение на доходите и богатството.
Констатациите на WSI потвърждават тенденцията, че разликата между богатите и бедните се увеличава в много страни по света. Онези, които бяха сред хората с ниски заплати преди коронакризата, са отново особено силно финансово засегнати от вируса. Според проучването на WSI обаче служителите с най-високи доходи едва ли са претърпели загуба на доходите.
„Все още е твърде рано да се прави оценка на въздействието на пандемията върху глобалното неравенство“, казва Бранко Миланович в интервю за Handelsblatt, „но вече е ясно, че положението на средната класа в частност в западните индустриални общества допълнително се влошава в резултат на кризата“. Не на последно място, защото разходните предимства на техните азиатски конкуренти едва ли са намалели.
67-годишният икономист е може би най-известният изследовател, заедно с французина Томас Пикети, който изучава степента и ефектите от социалното неравенство. Миланович обаче е нещо повече от емпирик, който може да разчете важни тенденции в морето от цифри.
Сърбинът с американски паспорт е наясно, че нарастващото неравенство е може би най-опасното взривно устройство за капитализма. В книгата си "Kapitalismus global" (оригинално заглавие: Capitalism, Alone), публикувана сега на немски, той разглежда дистопично глобалната икономическа система.
Опасност от световна плутокрация
„Западните средни класи са под натиск от две страни“, обяснява Миланович - от конкуренцията в Азия, подхранвана от глобализацията, и от богатите в собствената им страна“. Пандемията не прекъсва тези тенденции, а ги засилва.
„Изглежда, че най-богатите хора в богатите страни и почти всички в Азия са се възползвали от глобализацията, докато само средната класа в богатия свят е загубила относително“, констатира бившият икономист на Световната банка.
Разочарованието от това е довело и до възхода на „популистките“ партии и лидери на Запад. Протестите на „жълтите жилетки“ във Франция и бялата средна класа в САЩ произтичат от същото негодувание и се подсилват от факта, че икономическата и политическа власт все повече се обединяват в плутократична система.
На над 400 страници Миланович първо проследява историческия триумф на капитализма, който следва дарвинов сценарий. След това щателно разглежда напрежението, на което е изложена нашата икономическа система. В допълнение към неравномерното разпределение на доходите и богатството, става дума преди всичко за намаляващата социална мобилност между поколенията и нарастващата социална и политическа поляризация, за които той обвинява капитализма.
Само ролята на новите технологии остава двусмислена в неговия анализ. Миланович не отрича, че технологичният прогрес може да изостри икономическите и социалните дисбаланси. По принцип обаче той остава последовател на техническия прогрес, който прави живота на хората по-добър в крайна сметка.
За Миланович социалното неравенство се насърчава от изместването на растежа на доходите от фактора на труда към собствениците на капитал. Освен това има нарастваща концентрация на богатство, което авторът вижда и като резултат от факта, че най-добре печелещите са все по-често най-големите собственици на богатство и обратно. Бракът и наследството биха увеличили тази концентрация на богатство.
преди 3 години алчноста също не е двигател на прогреса :):) като погледнеш в историята, малцина от големите изобретатели са го правили заради пари или власт ... както и най богатите в историята рядко са правили нещо различно от интриги и трупане на още влст и пари... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години това дето си го описал не се ли случи точно заради развилнялия се капитализъм и липсата на регулации ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Има поне един лесен отговор на въпроса от заглавието - капитализмът на бъдещето няма да е като днешния каптализъм, така както днешният капитализъм не е като този от миналото. И от тук нататък може да се упражняваме колкото си искаме в предвиждания, пожелания какъв трябва да е, надежди и т.н. Някой някъде може и случайно да уцели нещо от бъдещето. Пък и зависи колко надалече в бъдещето гледаме. Догодина капитализмът ще е същия каъвто е и сега (да сложа и едно "може би" за всеки случай). За по-нататък ще ми трябва кристално кълбо, а нямам такова. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Има различни видове мързел. Най-лош е интелектуалния, но Хaxoто явно не говори за него. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години тва дето от мързел изобретяваш нещо , е доста невярно твърдение ... :))) ... мързелите не изобретяват нищо , а се скатават от работа ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Напоследък и аз се чудя дали пък да не стана последовател на историческия материализъм. Очевидно, че Маркс много греши с идването на комунизма, но напоследък в Европа сме свидетели на раждането на една нова класа - чиновничеството, което чрез регулации и "справедливо разпределяне" си взима своето. За възход на чиновничеството като класа не може да се говори в Китай и Русия, защото то там си е отдавна. В Китай още от династията Син, а в Русия от Петър . А сега бурно навриза в Европа. Но това не е точно капитализъм, както аристократите през 19 век не са точно феодали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години По-рано си мислех, че мързелът е основен двигател на прогреса. Мързи те - изобретяваш нещо, за да си свършиш работата по-бързо и ефективно. С времето разбрах, че човешката раса се движи основно от алчността. Цялата ерархия на обществото, властовите центрове, желанието за власт и да имаш повече и повече, всичко се движи от алчността и егоизма. Цялата машина на икономическия растеж се движи от алчност - да имаш повече и да продаваш повече. Да помислим рационално кое е нещото, каращо политиците да лъжат, олигарсите да крадат и корумпират, медиите да фалшифицират, големите корпорации да тровят и експлоатират, а империите да се опитват да налагат волята си над по-слабите? Коя е истинската причината за всички тези несправедливости, задушаващи нас и планетата ни? Отговорът не е толкова сложен това са алчността и егоизмът. Всеки от гореизброените примери е свързан със желанието за повече. Повече власт, повече пари повече за мен. Жажда за повече и повече без никаква мисъл за последиците важното е да е повече, а единственото по-важно е да бъде за мен. И най-лошото е че всичко това е залегнало в природния ни чип, така че алтернативата много трудно ще може да се отгледа, ако няма някакъв тотален катаклизъм. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Изводът е ясен - трябва да се присъединим към богатата класа и да заложим на популизма.А идеята за "почтения бизнесмен" е утопия. Милите и справедливи хора не се сдобиват с власт/пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Капитализмът е мъртъв, сега е ерата на корпоративния капитализъм, което е нещо по-различно. Никой вече не вярва в "Американската мечта", че човек може да стартира бизнес със собствени средства, да го развие с много труд и после да го остави на децата си. Дори основателите на прословутите "стартъпи" имат за цел не да ги развиват, а да ги продадат за много пари на някоя голяма компания. Мечтата на младите хора днес не е да постигнат икономическа независимост, а да си намерят лека работа с висока заплата. С корпоративният капитализъм идва и плановата икономика. Да защитаваш принципите на капитализма днес е все едно да защитаваш средновековния феодализъм. Няма полза, защото той никога няма да се върне. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Капитализмът в бъдещето е всиъщност е марксизмът от близкото минало - ние вече сме виждали какво представлява той - свръхцентрализация и свръхрегулация, микромениджмънт на всяко ниво, централно планиране в сравнение, с което дори Сталин изглежда като капиталиталист. Крахът е съвсем близо: в момента наблюдаваме обръщане на урбанизацията масово напускане на градовете, крах на международния трафик и търговия, въпрос на време е и останалите стълбове на глобализацията да се сринат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар