Едното вето, това на България, засяга само гражданите на Северна Македония и може би техните балкански съседи, но другото, това на Варшава и Будапеща, се отнася за цяла Европа. Въпреки че мащабите са различни, тяхната същност е една и съща – те не носят нищо добро нито за онези, които налагат вето, нито за другите, за които то се отнася.
Европа отдавна се блъска в стените, които сама е изградила за себе си и за ефективното функциониране на съюза. Бюрократичната форма на ЕС разяжда прогресивното и ценно съдържание, от която то не може да бъде извлечено без голяма вътрешна реформа, изтъква Драгаш.
Българското вето върху преговорите със Северна Македония и още повече германското мълчание в тази връзка е напомняне на Сърбия, че тя ще влезе в един ЕС, който ще бъде различен от днешния.
Най-вероятно ЕС ще бъде разделен на няколко зони, кръгове, „скорости“, каквито френският президент Еманюел Макрон описа преди две години. Такъв ЕС вече съществува в действителност; зоните му са определени от икономическата мощ, която е естествена и функционална.
Докато ЕС не се трансформира напълно в единна функционираща общност, ще има още налагания на вето, по-тежки от предишните.
Догодина Сърбия ще отпразнува пълнолетие на своя опит да влезе в блока – 18 години, откакто през 2003 г. се провежда срещата на върха на ЕС в Солун, на която страната е идентифицирана като потенциален кандидат.
Ако Брюксел не направи необходимите жестове спрямо Белград, като изплащането на милиони евро помощ за преодоляване на последиците от пандемията от коронавирус, Сърбия може лесно да замени ЕС с някой друг голям геополитически играч, което ще бъде в ущърб както за блока, така и за Балканите.
След българското вето по отношение на Северна Македония е малко вероятно да се очаква укрепване на вярата в ЕС и желанието на страните от Балканите да се присъединят към блока.
На мястото на ЕС може да се появи друг, чиито планове за бъдещето на Балканите няма фокус върху напредъка, сигурността и развитието. В същото време в Западните Балкани все още съществуват предпоставки за конфликти, бедност и корупция.
И докато Европа подценява риска, който се крие зад ветото на България, за щастие, САЩ разполагат с по-ясна гледна точка и настояват подобни проблеми да бъдат решени извън процеса на присъединяване към ЕС, посочва Драгаш.
Както в случая със замразените преговори с Косово, които Вашингтон възобнови, САЩ се очертават като основен поддръжник на пътя на балканските страни към ЕС, по-голям от блока, чиято работа е именно тази.
И съдейки по изявлението на Майкъл Карпентър, бивш съветник по външната политика на Джоузеф Байдън, който изтъкна, че нито България, нито Северна Македония ще спечелят нещо от настоящия конфликт, тази тенденция ще продължи и в рамките на бъдещата администрация.
преди 3 години Лелееее, толкова неприкрита арогантност....Май не се усещат, че едно време минаваше номера да стоят по средата и да цоцат. Ама сега съотношението на блоковете е съвсем различно. ЕС може и без тях. За кого е заплаха военно Сърбия? За никой. Да - може да влияе на С.Македония, но на македонците им предстои да вземат решение, а се сумнявам да изберат грешното. Дайте пари, за да не дойдел някой друг да им даде. Далеч от такъв "съюзник". отговор Сигнализирай за неуместен коментар