Ядрената енергия ще играе ключова роля в енергийната стратегия на Русия

Русия е изправена пред истинска главоблъсканица в енергийната политика, заседнала между голямата си зависимост от износа на газ и петрол и спада в цената на двата енергийни продукта.

Природният газ достигна най-ниската си стойност от 20 години (0,005 долара/кВтч) през май, а цената на сорт Брент падна до 20,46 долара за барел в края на април след ценовата война, инициирана от Саудитска Арабия. Въпросната война беше предизвикана от прекъсването на диалога между Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и Русия заради предложените съкращения на производството в разгара на пандемията от Covid-19, припомня Nucnet. 

Според американската Администрация за енергийна информация в момента Русия е най-големият производител на суров петрол в света и вторият по големина производител на „сух“ природен газ. Русия също произвежда значителни количества въглища. Икономиката ѝ е силно зависима от въпросните въглеводороди, като постъпленяита от петрол и газ представляват около 36% от приходите на федералния бюджет. Потреблението на енергия в Русия включва около 52% природен газ, 22% петрол, 13% въглища и 13% ядрена енергия, възобновяеми и други източници.

Едва ли е изненадващо, че Москва е изправена пред международен натиск относно целите за декарбонизация. Според дългосрочната стратегия на Кремъл за климата, климатичните цели включват намаляване на въглеродния интензитет на брутния вътрешен продукт (БВП) с 9% до 2030 г. и намаляване на емисиите на парникови газове с 33% до 2030 г.

Един от бенефициентите на руската нужда от яснота по отношение на енергийната политика може да бъде ядрената енергия. Стратегията подчертава необходимостта от „инвестиране, стимулиране и подпомагане“ на ядрената енергия, производството на водород от ядрени централи, нови горивни цикли и технологии за преработка, както и проектирането и производството на нови видове реактори.

Поради тези причини страната планира мащабна модернизация на своята инфраструктура, подробно описана в план, публикуван от министерството на енергетиката. Планът не предлага специфики за бъдещ енергиен микс, но включва като една от основните си цели „гарантираното предлагане на достъпна електроенергия“.

русия

Нарастването на руския енергиен ядрен капацитет е широко признато, което тревожи американските наблюдатели, които признават Русия за водещ доставчик на ядрени технологии и казват, че САЩ трябва да реформират своя ядрен сектор, за да се конкурират с Москва. Базираната във Вашингтон индустриална група Институт за ядрена енергия призова за подкрепа за сектора, който е жизненоважен за националната сигурност.

Руската държавна ядрена корпорация "Росатом" ръководи експанзивен вътрешен план, целящ изграждането на поне девет нови атомни електроцентрали през следващите години. Ако строителството на всички тези централи продължи, заедно със завършването на четири, които вече са в процес на изграждане, Русия може да има 51 ядрени централи в търговска експлоатация до средата на века, спрямо 38 днес. 

За сравнение - САЩ са водещи в производството на ядрена енергия с 95 действащи централи. Франция е втора с 56.

Подготовката за изграждането на четири нови инсталации беше обявена през юни 2020 г. Новите блокове ще бъдат „Ленинград 2-3“ и „Ленинград 2-4“, използвайки реактори от поколение III VVER-1200, и „Смоленск 2-1“ и „Смоленск 2-2“, използвайки реактори III + VVER- TOI.

Четири атомни централи вече са в процес на изграждане: „Ленинград 2-2“, „Курск 2-1“ и „Курск 2-2“ и „Балтик-1“, където дейността временно е спряна, за да бъде преработен дизайнът.

Според руската схема за енергийно териториално планиране могат да бъдат проектирани и построени още пет централи: „Кола“ 2-1, „Нижни Новгород-1“ и „Нижни Новгород -2“, „Белоярск-5“ и „Централ-1“. Документът, последно изменен през 2018 г., сигнализира за приемането от правителството на блоковете като част от планирането на капацитета, ако „Росатом“ реши да продължи строителството.

Ядрените планове са подкрепени от руското правителство, което предоставя на програмата за развитие на ядрената енергетика на „Росатом“ статут на „национален проект“, част от водещата икономическа политика на президента Владимир Путин за масивни инфраструктурни инвестиции и икономически модернизация.

Енергийната стратегия до 2035 г. подчертава ключовата роля на ядрената енергетика и необходимостта от иновации. В нея се подчертава необходимостта от повишаване на ефективността на ядрената дейност и икономическата конкурентоспособност, подпомагане на проучването и развитието при добивва и обработката на уран, както в Русия, така и в чужбина, за изграждане на атомни електроцентрали с ниска мощност за отдалечени региони и за увеличаване на дела на реакторите от поколение III+ до 2035 г.