Ще се провали ли “Северен поток 2" в последните метри?

Заплаха за сигурността на Америка?

Също така европейците едва ли могат да се надяват, че позицията на Вашингтон по „Северен поток 2“ ще се промени коренно, ако кандидатът за президент на Демократическата партия Джо Байдън влезе в Белия дом през ноември. Говорителка на сенатор Крус заяви пред DER SPIEGEL, че санкциите имат силна двупартийна подкрепа и в двете камари на Конгреса. "Това не е просто консенсус в САЩ", каза тя. "Много европейски правителства подкрепят подхода на сенатор Круз и изрично отхвърлиха тълкуваните и неверни доклади по американската инициатива”. Крус вярва, че “Северен поток 2” възнаграждава руската политика на агресивна експанзия и икономически шантаж. Като такъв тръбопроводът е заплаха за сигурността на Америка, казва говорителката.

Германски дипломати посочват, че санкциите не могат да бъдат приложени незабавно. Законът за изясняване на енергийната сигурност на Европа, който ще включва санкциите, е част от бюджета за отбрана, който вероятно няма да бъде приет преди изборите. Но изглежда всички са съгласни, че ако Байдън бъде избран, той няма да има лукса да изглежда слаб към Русия. И все пак германското правителство се надява, че ще успее да договори някаква сделка с управлявания от демократите Бял дом.

Междувременно участващите компании отдавна са започнали да се подготвят за евентуални политически затруднения и оценяват и значително забавяне на строителството. През 2016 г. руският конгломерат „Газпром“ пое целия проект като едноличен акционер. Петте европейски заинтересовани страни, които бяха ангажирани до този момент - Uniper в Германия, OMV в Австрия, Engie във Франция, Wintershall в Германия и Shell в Холандия - ограничиха участието си до покриване на 10 процента за всяка от планираните строителни разходи от около 9,5 милиарда евро.

Тъй като тези пари вече са изплатени изцяло, тези компании вече не могат да бъдат обект на санкции. Те вече не играят официална роля в проекта и биха могли да издържат на допълнително забавяне на строителството до няколко месеца. Ако в крайна сметка възникне необходимост, може да се наложи да отпишат инвестициите си. Загубата от почти милиард евро за всяка, разбира се, би била болезнена, но е част от риска от правене на бизнес за компании с такъв размер. Отписванията за атомните електроцентрали, които например бяха премахнати в Германия, бяха няколко пъти по-високи от тази сума.

Германският енергиен сектор също може да оцелее без природен газ от Русия за известно време. Но през следващите години и последните атомни електроцентрали в Германия ще бъдат затворени и все повече електроцентрали, работещи на въглища, ще се извеждат извън мрежата. За периода на преход към възобновяеми източници вероятно ще са необходими повече количества природен газ, за да се компенсират колебанията от соларната и вятърната енергия. В дългосрочен план обаче природният газ ще става все по-малко важен за електричеството и отоплението.

Водородно бъдеще?
 

Има някои експерти, които дори вярват, че тръбопроводът „Северен поток 2“ изобщо няма да се използва за транспортиране на природен газ в близко бъдеще, а вместо това ще стане инструмент за производството на водород. За да постигнат целите на Парижкото споразумение, европейските индустриални компании ще трябва да променят радикално производствените стратегии и да преминат от изкопаеми горива към водород през следващите години.
 

Но докато се получи достатъчно екологично устойчив водород, празнината може да бъде запълнена с водород, произведен чрез химическа трансформация на природен газ, процес, наречен  тюркоазен водород. Той се получава чрез топлинното разделяне на метан - основният компонент на природния газ. При метановата пиролиза се получава твърд въглерод вместо CO2 като отпадъчен продукт, т.е. пепел, която може да се използва като тор. Чрез въпросния процес метанът се разделя на газообразен водород и твърд въглерод, който е ценен материал за различни отрасли на индустрията и може да се съхранява безопасно.

В случая със „Северен поток“ тази трансформация може да се осъществи точно при източника в Русия. Така освободеният СО2 би могъл да бъде изпомпван обратно в земята в руските газови находища и след това водородът да бъде изпратен в Европа по тръбопровода. Технологията може да е ключов компонент на бъдещото климатично неутрално енергоснабдяване. Ползите за климата могат да бъдат достатъчни, за да обединят европейците и да отслабят позициите на САЩ.

Междувременно в Засниц се носи слухът, че строителството продължава тайно. От май корабът „Академик Черски“ е на котва в пристанището - руски кораб, който замени швейцарските. Гигантският кран на кораба трябва да помогне за полагането на тръбите, но първо трябва да бъде преоборудван. Някои жители на Засниц смятат, че работата вече е започнала, казвайки, че работниците живеят до пристанището на града.
 

Посещение в пристанището разкрива мъже, стоящи наоколо на жилищния кораб “Росини”, където разговарят, говорят по телефона и пушат. Техният кораб е отделен от останалата част на градското пристанище с бяла ограда и работниците могат да слязат само с помощта на един-единствен бандаж. „Работим в Мукран“, крещи един от тях на развален английски. “Заваряваме”. Не иска да каже повече от това. Било просто слух.