Ще се провали ли “Северен поток 2" в последните метри?

Йохан Топхоф-Кауп, фермер от Некладе, село на остров Рюген в Балтийско море, отдавна се бори срещу газопровода "Северен поток 2". Първо му е било казано, че трябва да продаде имота си като буферна зона, заобикаляща германския край на тръбопровода. Той оспори заповедта и издигна табели в своите житни полета с надпис: „Няма да е земя за Северен поток 2“.   

Той успя да спаси нивите си, но сега 32-годишният мъж се бори да спаси съоръжението си за биогаз, което експлоатира през последните шест години. Природният газ от Русия е по-евтин от устойчивата енергия, произведена от хранителни отпадъци. "Говорим толкова много за преминаването към възобновяеми енергийни източници", казва той. "А след това да зависим толкова силно от изкопаемите горива, намирам всичко това за съмнително”.

Не само природозащитниците се противопоставят от години на проекта. Много от партньорите на Германия в Европейския съюз, особено Полша и балтийските страни, гледат на него като на стратегическа грешка, тъй като прави Европа зависима от руския газ. Но колкото и добри да са аргументите, нито един от тях не се е оказал сериозна пречка за проекта. Германското правителство упорито се стреми към завършването му и сега двата 1230-километрови тръбопровода под Балтийско море от залива Нарва в Русия до германския град Лубмин са практически завършени. Все още трябва да бъдат положени само около 150 километра.

Сега обаче президентът на САЩ Доналд Тръмп може да взриви проекта в последния момент. В момента Вашингтон заплашва да наложи санкции на компаниите, които участват в тръбопровода. И двете камари на Конгреса възнамеряват да разширят Закона за санкциите, за да включат тръбопровода. В момента строителството е спряно поради загриженост относно потенциалните санкции.

Досега външнополитическата тактика на Тръмп за „максимален натиск“ се използва предимно за други страни. Но държавният секретар на САЩ Майк Помпейо обяви, че тръбопроводът попада в рамките на Закона „За противодействие на противниците на САЩ посредством санкции“ (CAATSA), който влиза в сила незабавно. Актът първоначално беше приет като лост срещу врагове като Иран и Северна Корея, но сега Германия също се превърна в обект на екстериториални санкции, пише в свой анализ германското издание Der Spiegel.

Жителите на остров Рюген научиха какво точно означава това в началото на август. Трима сенатори от САЩ изпратиха писмо до операторите на пристанище Мукран, заплашвайки ги с последствия, ако продължат да предоставят логистична подкрепа за проекта за газопровод. Такива заплахи имат ефект: В края на миналата година швейцарско-холандската компания Allseas бе принудена да прекрати работата по полагане на тръбите по офшорното трасе на „Северен поток 2“.

Трудни преговори със САЩ

Поставянето на Германия на едно ниво с Иран и Северна Корея в дебата за тръбопровода бележи ново дъно в германско-американските отношения. "Санкциите между партньорите очевидно са грешен път. Германия и Европа сами вземат решения относно енергийната си политика", заяви германският външен министър Хайко Маас, член на лявоцентристката Социалдемократическа партия (СПД).

Мнението му бе затвърдено от Мануела Швезиг, губернатор от СПД за провинция Мекленбург-Западна Померания, където се намира пристанището Мукран и което понесе тежестта на спирането в строителството. "Поведението на правителството на САЩ е скандално", казва тя. "Не можем да приемем това. Очаквам федералното правителство да отговори ясно на САЩ, че не приемаме подобно поведение”.
 

Но това не е толкова лесно. За Берлин конфликтът със САЩ е чувствителна тема. От една страна, той трябва да се опита да защити местните компании от американската агресия. От друга страна, всичко това кара Берлин да изглежда още повече като спонсор на проекта, който обещава да осигури значителен финансов тласък на руския президент Владимир Путин.