Кой път ще избере Беларус: Този на Украйна или на Армения?

Тази панславянска визия за руските империалисти беше изненадващо популярна и в Беларус доскоро. И все пак настоящото честване на беларуската народност, властта на хората и свободата на личността, предизвикани от протестите срещу Лукашенко, променя обществените представи за отношенията между държавата и обществото в Беларус всеки ден.

Освободителният патос на протестите през 2020 г. създава двоен концептуален проблем за бъдещата реализация на беларуско-руския съюз. На структурно ниво е ясно за всички и не на последно място за самите беларуси, че руско-беларуски съюз няма да бъде сливане на равни. Цялото население на Беларус е само малко по-голямо от това на Москва.

Днес протестиращите настояват за народния суверенитет на беларуската политическа нация. Те изразяват това с национално знаме, което не е официалното знаме на беларуската държава. По този начин днешните протестиращи в Беларус са по някакъв начин по-радикални от украинските революционери от 2004 и 2013-2014 г., които използваха официалното украинско национално знаме (освен многобройните партийни знамена) като основен безпартиен визуален маркер, символизиращ борбата им за народния суверенитет. Ще се съгласят ли беларусите след изтощителните си протести под националното знаме на Беларус да принадлежат към съюзна държава с различно знаме и с център на властта в Москва, а не в Минск?

Вторият концептуален проблем се крие в приликите на политическите режими и икономики на Лукашенко и Путин. Много беларуси по принцип могат да се радват да влязат в съюз с Русия. Но Русия, управлявана от друг дългосрочен президент, който е дори по-възрастен от омразния Лукашенко и която има политическа система, доста подобна на тази на Лукашенко, също може да бъде непривлекателна за беларуските русофили. Това ще стане още по-ясно, ако руската икономика остане възпрепятствана от дълбоки структурни проблеми и натрупване на чужди санкции.

Арменците също могат да размислят относно интеграцията на икономиката си с тази на Русия. И все пак, на първо място, съюзът на Ереван с Москва е по-скоро геополитически, отколкото геоикономически. Ангажирането на Ереван в рисков териториален конфликт с Баку заради азербайджанския регион Нагорни Карабах, а не икономически интерес, е основното свързващо звено, което държи арменско-руския съюз.

Поне на повърхността няма сравним геостратегически императив, който да постави Минск в зависимост от Москва. Вместо това ориентацията на беларуската икономика към руските пазари и енергетиката бяха основните двигатели на интеграцията между двете страни. И все пак какво се случва, ако руските пазари продължат да се свиват за беларуски стоки и ако световната цена на изкопаемите енергийни ресурси остане ниска?

В заключение

Да, Беларус не е Украйна. Беларус не е и Армения. Подобни твърдения могат да звучат тривиално или дори нелепо. Последното твърдение обаче има сериозни последици за геополитиката на Източна Европа. Ако Беларус не може лесно да следва примирителния следреволюционен път на Армения, по какъв път тогава да тръгне? Ако съвременната беларуска нация, излязла на протест, се определя като европейска, а не като евразийска, какви последици има това, например, за продължаването на членството на Беларус в Евразийския икономически съюз?

Ако постреволюционният белоруски национализъм е неподходящ за подчинение на руско-беларуска съюзна държава, какво ще бъде мнението на Кремъл и методите за справяне с такъв проблем? Предполагаемият истински победител в президентските избори в Беларус през август 2020 г. Светлана Тихановска потвърди в интервю, че Крим принадлежи законно на Украйна. По този начин тя очевидно е нарушила новата конституция на Путин от 2020 г., която изрично забранява всякакви съмнения относно целостта на руската територия, към която според руската конституция принадлежи Крим.

Как ще се примирят тези и много други идеологически различия между съвременния възглед на беларуската опозиция, от една страна, и неоимперския мироглед на сегашното руско ръководство, от друга? И какво ще реши Москва, ако стигне до извода, че тези противоречия не могат да бъдат разрешени дипломатически?

В най-лошия случай съдбата на Беларус може да стане по-подобна на тази на Украйна, отколкото предполага съвсем различната съвременна история на двете нации. Докато иредентизмът и реваншизмът остават основни фактори, определящи руското външнополитическо поведение, основните разлики между украинската и беларуската национална самоидентификация и чуждестранната ориентация може да са твърде малки, за да направи Москва забележителна разлика.

От гледна точка на Кремъл постреволюционен Беларус може да се подчини на доминирана от Русия съюзна държава и да приеме, че принадлежи на Евразия, а не на Европа. Ако не, по-голямата умереност на беларуските протестиращи в сравнение с украинските революционери може да има малко последици за Москва.

Продължаващото приятелско отношение на днешните беларуси към Русия по време и след протестите може да е недостатъчно, за да компенсира опасно нарастващата им липса на подчинение. Ако самата Русия и особено нейните външни перспективи не се променят скоро и дълбоко, Русия и Беларус може да се насочат към разнобой. Може би най-големият шанс за Беларус след Лукашенко да избегне съдба, подобна на тази на Украйна след Янукович, е голям политически преход в Русия. Такава основна трансформация не би трябвало просто да замени Путин, а вътрешния режим на Путин и чуждата доктрина.

Основната международна преориентация в Москва и отстъплението на Русия от неоимпериалистически проекти може да означава, че в края на краищата Беларус ще завърши подобно на Украйна. Ако му бъде позволено да следва геополитическия път на Киев, Минск също вероятно ще се обърне на Запад, вместо да продължи традиционния си проруски път.