Нищо подобно никога не е било официалната политика на Киев. Противно на честото погрешно възприемане, Киев е повече или по-малко проевропейски настроен при почти всички свои лидери от 1991 г. насам - и не само при силно прозападните си президенти Виктор Юшченко (2005-2010) и Петро Порошенко (2014-2019).
Киев обяви пълноправното членство в ЕС като официална цел чрез президентски указ още през 1998 г. Върховната Рада (Върховният съвет), еднокамарният парламент на Украйна, записа целта за присъединяване към ЕС и НАТО в Закона за националната сигурност на Украйна през 2003 г. и в украинската конституция през 2019 г. Сключването на особено широкообхватно споразумение за асоцииране с Брюксел през 2014 г. се разглежда в Киев като принципно недостатъчно споразумение. Споразумението за асоцииране се разбира от много украинци като просто стъпка към евентуалното пълноправно членство на страната им в ЕС.
Това са някои от аспектите, които отбелязват различията между Украйна и Беларус като различни геополитически образувания в Източна Европа. Може би най-близкият постсъветски еквивалент на случая с Беларус изглежда не е Украйна, а Армения, която изгражда подобни връзки с Русия в най-новата си история. Подобно на Беларус, Армения е член на ОДКС и Евроазийския съюз, както и е икономически обвързана с Русия. Докато Минск е най-близкият партньор на Москва в Централна и Източна Европа, Армения е най-проруската държава в Южен Кавказ. Освен това през 2018 г. Армения преживя електорално въстание, което не се различава от това в Беларус през 2020 г.
Арменската кадифена революция, както и протестите в Беларус днес, нямаше геополитически измерения и доведе само до замяната на стар политик с нов реформаторски лидер. Сваленият арменски лидер Серж Саркисян (роден през юни 1954 г.) е почти на същата възраст като Александър Лукашенко, който е роден два месеца по-късно. Новото арменско ръководство при Никол Пашинян следва от 2018 г. вътрешно реформистки и външно консервативен курс.
Комбинацията от вътрешни реформи на Пашинян с приемствеността в чужбина съответства на настоящия дискурс в и около Беларус. Запазването на близките връзки на Минск с Москва, като същевременно се рестартира вкаменената политическа система на Беларус, е това, което се очаква и има за цел от Координационния съвет на беларуската опозиция.
Относително стабилното развитие на Армения след смяната на властта в Ереван през 2018 г. изглежда също е пътят напред за Беларус и това, което трябва да очакваме след напускането на Лукашенко. Това, което много наблюдатели предвиждат, предпочитат и съветват днес по отношение на Беларус, е в известен смисъл повторение на арменския, а не на украинския следреволюционен път.
Защо преходът в Беларус може да се различава от този в Армения
Нещата обаче може да не са толкова лесни, колкото изглеждат на пръв поглед, за бъдещето на смяната на режима в Беларус. Не само че свалянето на Лукашенко през 2020 г. се оказва много по-предизвикателно от сравнително бързото и мирно изхвърляне на Саркисян през 2018 г. Позицията на руския империализъм спрямо беларуския национализъм е по-сложна от сравнително простите взаимоотношения на Москва с Ереван. Армения можеше да проведе Кадифена революция под лозунги на национална гордост, достойнство и свобода без да предизвиква по-големи емоции в Москва, стига Ереван да не планира да напусне Евразийския съюз и ОДКС.
Използването на етнонационални символи и реторика през 2020 г. в Беларус, за разлика от това, е по-дразнещо за имперските националисти в Русия, отколкото арменските тържества на националността през 2018 г. Беларуският национализъм има по-изразено европейско измерение и е географски по-близо до ядрото на Европа, отколкото арменския. Гражданин на Беларус, който се идентифицира като етнически или политически беларус, а не в общонационални източнославянски термини, ще има тенденция да възприема хората в Беларус преди всичко като принадлежащи към Европа. Това по принцип може да бъде безпроблемно за Москва, стига и руснаците да се определят преди всичко като европейци.
И все пак името, което Москва през 2015 г. избра за транснационалната сфера, за която твърди, че е в центъра, е „Евразия“, а не просто Източна Европа. Човек се чуди доколко национално пробудените беларуси ще бъдат готови да следват Кремъл в това разграничаване на уникална цивилизационна сфера, различна от ЕС и Запада.
Ако руснаците настояват да бъдат по-скоро евразийци, отколкото европейци, това може да е безпроблемна формула може би за някои арменци, които, предвид географското си местоположение, могат да приемат такова смесено определение за своята идентичност. Все пак осъзнат беларусин може да има проблеми да приеме - както Москва предлага на Минск - принадлежност към по-голям културен колектив, който е някаква загадъчна „евразийска“, а не познатата европейска цивилизация.
Нещо повече, геополитическата амбиция на Кремъл по отношение на източнославянските нации е различна от тази по отношение на южнокавказкия народ - урок, който украинците научиха по трудния и горчив начин през 2014 г. Що се отнася до западната граница на Русия, мнозина в Москва все още мечтаят за беларуско-руско политическо обединение (както и за различни експанзионистични набези в Украйна).
преди 4 години 2. В Русия е мизерия в по-голямата си част. Да видим обаче България - разхождал ли си се наскоро извън София, Пловдив и Бургас - любимите места за инвестиции на г-н премиера? Видял ли си на какво приличат селата, и много от областните градове? Млади хора почти не се виждат, олющени блокове, никакви тротоари. Всяка година се закриват училища. Всъщност младите хора ги няма точно поради ЕС: аз лично мисля е по-добре хората да работят в нашата страна а не в чужбина! Защото българският етнически елемент просто изчезва от територията ни, особено в Северна България. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години 1. Колко пъти са по-високи заплатите няма значение, важна е относителната покупателна способност на тези заплати.2. В Русия по-голямата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Естествено че имам мнение за българския народ, но не го изказвам защото това е нашият народ. И все пак ние имаме надеждата, че някоя ирландска евродепутатка ще нарече борисов и гешев бaндити, а руснаците и белорусите нямат и тази. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Да, на много по-различно ниво сме. България е член на ЕС, една от държавите с най-висок експорт спрямо БВП-то си (60%). Страна, която вече отхвърля пост-тоталитарните модели на управление и върви напред, а не назад, като кална Рашка. Заплатите са ни 2 пъти по-високи и разликата ще се увеличава. В България на практика няма безработица, а недостиг на кадри. Хората пътуват и работят където си искат из Европа, а не се чудят как да вземат чужд паспорт, за да се измъкнат от калта. Тези, които протестират, не ги пребиват като кучета. Българите с ум и образование отдавна знаят, че ние сме част от Европа, а не от Мословия, Кавказ или Чечня. Жалко за младите умни жители от Рашка, лош късмет да се родиш там и да не си син или дъщеря на някой *** с власт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Що, да не би българския народ да е много по-различен от руския? Ние да си гледаме нашата ***, пък после да оправяме руснаци и украинци. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Според мен Лукашенко и путин са направо изкопаеми(фосили). И двамада се лутат във времето на Брежневия застой и търсят правилния път. Предвид мирогледа им, за тях такъв няма. Ще стоят здраво вкопчени във властта докато държавите им се спихват. Бавно, протяжно и мъчително, характерно за ленивите народи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Боже , боже...Лукашенко и Путин били дърти. Ами тогава какво мжем да кажем за Тръмп Байдън ? Те сигурно са пеленачета на по 80 години отговор Сигнализирай за неуместен коментар