Обезлюдяването - най-важното предизвикателство пред Централна и Източна Европа

Подобен разказ може да бъде илюстриран за по-голямата част от региона, където различията между градовете и селските райони продължават да се задълбочават от дефицита на ресурси, инфраструктура и капиталов поток в провинцията.

Доклад от Европейската мрежа за наблюдение за териториално развитие и сближаване (ESPON) от 2017 г. установява, че тази тенденция е особено изразена в нововъзникваща Европа, където 60% от селските райони са обезлюдени, в сравнение с 35% от селските райони в Западна Европа. Това не е изненада, когато се съчетае с данни, които предполагат, че селските райони в региона са изложени на много по-висок риск от бедност и социално изключване, особено в България и Румъния.

За изследователите от UNFPA обаче проблемът не трябва да се фокусира върху това как дадена държава да предотврати обезлюдяването, а как да се подготви. „От наша гледна точка не броят на населението е критичен, а човешкият капитал, който представлява това население. Това означава, че подготовката за обезлюдяване трябва да се съсредоточи преди всичко върху укрепването на човешкия капитал в страната“, смятат от организацията.

По-скоро подобряването на качеството на човешкия капитал се оказва много по-ефективно от политиките, насочени единствено към повишаване на плодовитостта. И все пак малко страни провеждат тази „подготовка“ и са много по-фокусирани върху повърхностното увеличаване на населението чрез раждания или опити за насърчаване на завръщащата се миграция. Например програмата на Зеленски за привличане на украинци от чужбина с преференциални заеми за започване на собствен бизнес след завръщането или настояването на Полша да освободи хората под 26 години от плащане на данък върху доходите в опит да ги насърчи да останат, вместо да емигрират. Тези политики могат да бъдат ефективни само с по-цялостен отговор.

Освен това правителствата могат да реагират адекватно на проблема само ако разполагат с достатъчно данни. Без основни демографски прогнози, възрастови структури и пространствено разпределение на населението политиките са почти безполезни.

Жени

Политиките, основани на увеличаване на плодовитостта, са не само неефективни в много случаи, но могат да са и вредни за жените, като неизбежно имат потенциала да стимулират по-нататъшната миграция. Политиките поставят жените в редукционистка и патриархална роля, „възнаграждавайки“ ги за това, че са станали майки, което в много случаи ограничава тяхното образование и трудовата им реализация.

Освен това някои политики, базирани на плодовитостта, могат да работят по друг начин, например да ограничат коннтрацепцията или да затруднят абортите, включително и по медицински причини, което може да причини значителна вреда на репродуктивното и психическото здраве на жените. Строгите закони на Полша за абортите накараха много групи за защита на правата на човека да изразят безпокойство, но в атмосфера с прекомерен акцент върху плодовитостта диалогът може да остане изкривен.

Това, което е доказано, че работи в региони като Скандинавия, е подобряването на репродуктивните права на жените и икономическата еманципация, като отново подчертава значението на цялостната жизнеспособност спрямо целенасочените политики. Изследванията показват, че жените и двойките в страните с ниска плодовитост обикновено заявяват, че искат повече деца, отколкото всъщност имат. Подобренията в тяхната икономическа сигурност ще им позволят да изпълнят това желание.

Щедрите отпуски по майчинство, възможността да съчетават работата със семейния живот, както и финансовата независимост правят избора на жената да има повече деца много по-гъвкав и е дал положителни демографски резултати. Докато Скандинавия все още страда от обезлюдяване, то е много по-бавно от страните, които поставят акцент върху плодовитостта.