Обезлюдяването - най-важното предизвикателство пред Централна и Източна Европа

Следователно целта за противодействие на обезлюдяването трябва да се насочи към причините на основно ниво, което прави страната по-подходяща за живеене. Това смекчава обезлюдяването в основата на причината, а не с краткотрайно решение.

„Повечето от доходите на европейското население идват от работа и без създаване на работни места, динамични перспективи на пазара на труда, сигурност на пазара на труда и качествена заетост е трудно да се създаде семейство и да му се осигурят достойни условия на живот“, казва Адам Рогалевски, съдокладчик на ЕИСК. „Ето защо най-възможното и ефективно средство за борба с негативните последици от застаряването на населението не е нито фокусирането върху по-високите нива на плодовитост, нито повече миграция, а по-скоро увеличаването на участието на работната сила“, допълва той.

По същия начин група изследователи и анализатори от Фонда на ООН за населението (UNFPA) казват пред Emerging Europe, че „миграцията често е основната причина за обезлюдяване. Това прави прогнозирането на бъдещите тенденции по-трудно, тъй като миграцията има тенденция да варира много повече от другите компоненти на динамиката на населението, плодовитостта и смъртността“.

Групата подчертава, че една от основните причини за миграция (от нововъзникващите европейски страни) е усещаната липса на перспективи за бъдещето, икономически, но и социално. В райони като Западните Балкани равнищата на младежката безработица са особено високи. В Босна и Херцеговина 33,8% от 15-24-годишните са без работа, в Сърбия нивото е 27%. Като цяло тези статистически данни не създават насърчителна картина за младежта в региона и обясняват, поне отчасти, миграцията. Неотдавнашно проучване на фондация „Фридрих Еберт“ показа, че до една трета от младите сърби планират да емигрират.

„За страните, които вече са членки на ЕС, лекотата на преселване в друга държава от ЕС вероятно ще бъде важен фактор, докато за нечленуващите страни липсата на напредък в присъединяването на страните към ЕС може да насърчи миграцията“, обяснява Едуард Йонгстра, съветник за населението и развитието в UNFPA за Източна Европа и Централна Азия.

Те установяват също така, че в Словения нито въвеждането на значително увеличение на детските надбавки, нито въвеждането на голяма семейна надбавка са увеличили равнищата на плодовитост.

„Еднократните детски бонуси без последващи действия са сред най-неефективните видове интервенции, но остават предпочитаният политически инструмент за правителствата в Източна Европа за насърчаване на раждането“, допълва Йонгстра.

Освен това, при липсата на по-добре насочени финансови мерки, насърчаването на по-високи нива на плодовитост сред по-бедните слоеве от обществото може просто да продължи цикъла на бедност и следователно да бъде контрапродуктивно на по-широките усилия за обезлюдяване.

Друг резултат от влошените икономически условия е усещането за устойчивост на тези политики. Ако двойките вярват, че раздаването на пари няма да продължи, това просто ще промени времевия период, в който те избират да имат своите деца, а не колко деца ще имат.

Този вид политики, ориентирани към плодовитостта, могат да доведат до източване на финансовите ресурси на правителството. Орбан, който в момента изразходва пет процента от БВП на страната за това, което той определя като „приятелска за семейството Унгария“, твърди, че „без пари не можете да обърнете лошите тенденции“. И все пак политиките, които имат малък реален ефект, могат просто да влошат държавните финанси.

Обезлюдяване на селските райони

За страни като Латвия, където кризата с обезлюдяването е особено остра, миграцията за по-добри икономически условия е не само международна, но и вътрешна. Селските райони в страната са пусти за сметка на Рига, която обещава по-добри възможности за работа и свързаност.