Не размерът на дълга тревожи кредиторите на САЩ, а правителството им

Като заместник на финансовия министър по въпросите на федералните финанси по времето на Барак Обама прекарах много време в разговори с основните купувачи на дълга на САЩ, пише Джеймс Кларк за Bloomberg. Когато напуснах поста си през 2017 г., непогасеният дълг през първите 240 години от „американския експеримент“ беше 20 трилиона долара. За по-малко от четири години тази сума нарасна до 26,5 трилиона долара, резултат от необходими разходи за облекчаване на пандемията и напълно ненужни намаления на данъци за богатите.

Когато аз и моят екип се срещнахме с най-големите купувачи на американския дълг, нашите разговори бяха съсредоточени върху начина, по който правителството ни функционира. Разходите за обслужване на дълга и структурата на нашето портфолио бяха на второ място. След кризата с лимита на дълга от 2013 и 2015 г. нашите кредитори се съсредоточиха почти изключително върху това как бихме могли да коригираме проблемната система, която превърна изпълнението на нашите финансови ангажименти във вътрешнополитическа разменна монета.

Как харчехме парите им също имаше значение. Поправянето на щетите от финансовата криза през 2008 г., заздравяването на жилищния сектор, изграждането на инфраструктура и разширяването на достъпа до здравни грижи правилно бяха разбрани от нашите кредитори, че ще се изплатят в дългосрочен план. Разходите за вземане на заеми са обратнопропорционални на вярата в честността и компетентността на правителствата, които търсят пари, и затова Америка може да заема толкова евтино, Аржентина плаща висока цена, а Венецуела не може да намери практически никакви кредитори.    

Именно поради тези причини сега съм разтревожен. Доверието на кредиторите в правителството на САЩ се тества почти ежедневно. Намаляването на данъците от президента Доналд Тръмп трябваше „само да се изплати" и да помогне на средната класа, но струваше 1,9 трилиона долара и допринесе за по-голямо неравенство в доходите. Въпреки че бяха разкрити няколко случаи на измама, пълният размер на злоупотребата със средства, свързани с Програмата за защита на работните места не е известен, тъй като по-голямата част от имената на получателите не бяха оповестени. Анализът на публикуваните данни показва, че много компании бенефициенти са „запазили“ далеч повече работници, отколкото някога са имали.

Когато обществеността чете за хора, които се облагодетелстват от администрацията на Тръмп - като например един служител на Министерството на финансите, който удвои стойността на фамилната си инвестиционната компания чрез програмата, в чието разработване е участвал - тя губи доверие в системата, както и тези, които купуват нашия дълг. Като се има предвид, че имаме президент, който уволни множество независими главни инспектори, натоварени с надзора, отказа да се съобрази с разследванията на Конгреса и няма намерение да приеме резултатите от изборите през тази година, опасявам се, че това доверие е оскъдно.

Липсата на лидерство у администрацията на Тръмп не само доведе до трагична и ненужна загуба на животи през пандемията, но също така удължи икономическата ни болка и постави огромен дългов товар върху бъдещите поколения, което накара кредитната агенция Fitch да намали перспективата по рейтинга на САЩ до „отрицателна“. И все пак, с 5,5 милиона случая на Covid-19 и безработица от 10,2%, сега не е моментът за строги правителствени икономии, точно както затягането на коланите нямаше смисъл след финансовия крах през 2008 г.

По-важно значение за нашата кредитоспособност от размера на дълга има начинът, по който функционира политическата ни система. Трябва да се справим със страданието и икономическите щети чрез фискалната политика, като същевременно демонстрираме почтеността, процедурните защитни механизми и прозрачността, които нашите кредитори ценят. Политическата поляризация, която възпрепятства постигането на съгласие за по-нататъшната фискална подкрепа и липсата на лидерство, почтеност и компетентност у администрацията на Тръмп, са много по-проблематични за кредитоспособността на САЩ, отколкото допълнителният дълг.

Възстановяването на доверието в нашите демократични институции и прозрачното демонстриране на това, че всеки стимулиращ пакет се използва продуктивно, е най-добрият начин да се гарантира устойчивостта на националния ни дълг, независимо от неговия размер. Ако следващият кръг от фискални стимули бъде предоставен по непрозрачния и самообслужващ начин, характерен за администрацията на Тръмп, Fitch няма да остане единствената агенция с „отрицателна“ перспектива по американския дълг.