SeeNews: Зависимостта на България от износа е най-големият риск за възстановяването

Как се представят отделните страни

Благодарение на силния си селскостопански сектор Албания е с най-добро представяне сред всички разглеждани 11 икономики по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза. Правителството обаче не е направило много за подкрепа на бизнеса и населението, защото пакетът от мерки се равнява на само 2,8% от БВП – едно от най-ниските съотношения в региона.

Първоначално наложените мерки в Босна и Херцеговина за ограничаване на кризата, свързана с пандемията, могат да се оценят като средни за региона. Що се отнася до икономическата активност, босненската икономика е изложена на среден риск от неуспех за възстановяване на БВП до преди пандемичните нива през 2021 г. Интересен факт е, че през месеците на извънредното положение, това е страната с втория най-нисък спад на промишленото производство.

Хърватия е една от най-добре представилите се държави от гледна точка на първоначално наложените мерки за ограничаване разпространението на вируса. Прогнозата обаче е, че БВП страната няма да се възстанови през 2021 г., макар и очакванията за безработицата да са по-благоприятни.

Първоначално наложените мерки от държавните власти в Косово за ограничаване на пандемията могат да се оценят като средни за региона. Анонсираният пакет от икономически мерки, обявен от правителството, се равнява на 2,8% от БВП и по този показател страната изостава от повечето страни в Югоизточна Европа. Въпреки това се очаква, че Касово ще успее да възстанови своя БВП през 2021 г. до нивата от 2019 г.

Молдова е една от двете страни в Югоизточна Европа (заедно с Албания), които са в благоприятно положение по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза благодарение на силния си селскостопански сектор. В същото време, Молдова е и втората най-лошо позиционирана страна в региона по отношение на секторния риск, измерен през дела на частното потребление и бруто образуването на основен капитал в икономиката.

Анализът показва, че вероятно Черна гора ще да бъде една от най-тежко засегнатите страни в региона, както по отношение на силата на рецесията, така и като продължителност.  . Малко вероятно е държавата да успее да възстанови през 2021 г. своя БВП до нивата отпреди пандемията. В допълнение, първоначалният пакетът с фискални стимули е нисък в сравнение със средните за региона и липсата на намаление на лихвите също може да попречи на бързото възстановяване на инвестициите и потреблението.

Северна Македония е с най-нисък показател в Югоизточна Европа по отношение на първоначалното ограничаване на пандемията от COVID-19. Честотата на заболеваемост е над средната стойност в световен мащаб дори в средата на юни, преди скока в броя на диагностицираните в региона. Страната е в среден риск от загуби произтичащи от секторите, които са най-уязвими от пандемията.

Пазарът на труда в Румъния е един от най-добре позиционираните в целия регион поради изключително ниския процент на безработица преди началото на COVID-19. Вследствие на тази почти пълна заетост обаче, въздействието на пандемията ще бъде трудно компенсирано и нивата на безработицата, въпреки че все още са сред най-ниските в Югоизточна Европа, няма да се върнат към старото си ново до края на 2021 г. Страната попада и в категорията на държавите, за които не се очаква да успеят да възстановят напълно своите нива на БВП през 2021 г.

Сърбия е изложена на голям риск от загуби заради секторите, които се оказаха най-силно засегнати от пандемията, въпреки факта, че прогнозата е за пълно възстановяване на БВП през 2021 г. Това е една от трите държави, чийто риск от падащи постъпления от данъци е висок, тъй като същите тези ощетени от кризата, сектори генерират повече от половината от всички данъци, платени в страната.

Първоначалният икономически пакет за справяне с кризата на Словения представлява 13,4% от БВП, което я нарежда на първо място по този показател в региона. Правителството се надява, че тези мерки ще успеят да смекчат негативните икономически последици, тъй като първоначалните прогнози поставят страната сред тези, които няма да възстановят своя БВП през 2021 г. до нивата от преди пандемия. Въпреки това, Словения е най-малко изложена на шокове при БВП, идващи от частното потребление и брутните капиталови разходи. Тези два компонента формират 52% от БВП през 2019 г., което дава на страната достатъчно свобода по време на пандемията.