Американският капитализъм се руши

Американският капитализъм бързо изчезва. Неговата кончина се задава от известно време, като икономическото бедствие, предизвикано от пандемията Covid-19, е последният удар върху политическата ни икономика, пише за Financial Times Хенри Кауфман, президент на Henry Kaufman & Co и бивш старши партньор в Saloman Brothers.

Смит пише, че държавата трябва да играе ограничена роля в икономическите дела. За него правителствата трябва да бъдат правилно ограничени до националната сигурност, върховенството на закона - включително защитата на частната собственост - и осигуряването на основни обществени блага като образование. Той също така предупреди за вредата от острите класови разделения, които могат да облагодетеслтват богатите и да експлоатират работниците. „Никое общество не може да бъде процъфтяващо и щастливо, ако по-голямата част от членовете му са бедни и нещастни“, предупреди той. Смит се надяваше, че целите общества могат да бъдат обогатени чрез усилията на отделните им членове.

Този вид капитализъм бе разбит. Свободната търговия се руши, след като договорите се отменят. Свободното движение на работна сила се ограничава от стени и декрети. Осигуряването на конкуренция в бизнеса и финансите изостава. Разбиването на монополите, което се прилагаше при президента Теодор Рузвелт, отдавна го няма. Концентрацията при нефинансовите корпорации рязко се увеличи. Много бизнеси сега се радват на глобален обхват, което им позволява да поддържат неконкурентни цени.

На финансовите пазари концентрацията е още по-фрапираща. Днес свиващ се брой финансови конгломерати контролират инвестиционния мениджмънт, публичните предлагания и търговията с ценни книжа. Огромните конфликти на интереси се толерират от властите. В наистина конкурентните икономики тези, които се справят добре би трябвало да просперират, докато тези, които предлагат по-лоши стоки и услуги, би трябвало да фалират. Все по-често това не се случва.

Вместо това капитализмът бързо се замества от държавизъм - форма на политическа икономия, при която държавата упражнява съществен централизиран контрол върху социалните и икономическите дела.

В САЩ правителство и Федералният резерв осъществяват държавизма. Правителството разполага с огромен капацитет за данъчно облагане, заемане и преразпределяне на средства. Федералния дълг в момента възлиза на 20 трлн. долара, като има място още да расте. За още известно време американският долар ще остане основната резервна валута, а чуждите инвеститори ще продължат да предпочитат американските държавни облигации.

Кредитоспособността на щатските и местните власти обаче бе изложена на остър натиск поради пандемията от коронавирус, принуждавайки много от тях да търсят федерална помощ. Те ще бъдат финансово задължени към федералното правителство, което ще отслаби независимостта им и ще укрепи централната власт. Не това предвижда американската система на федерализъм.

В исторически план Фед се възприема като донякъде независим от политическите интереси на деня. Но отговорът на централната банка на рецесията, породена от пандемията, показва, че нейната квази-независимост бързо се изпарява, допринасяйки за надигащия се държавизъм.

Централната банка оказа полезна подкрепа в предишни кризи. По време на Втората световна война тя стабилизира доходността по държавните ценни книжа. По време на финансовата криза през 2008 г. Фед спаси видни финансови институции, ангажира се с количествено облекчаване, принуди големите банки да приемат държавно участие и рязко понижи лихвените проценти.

Но отговорът на Федералния резерв на пандемията е далеч по-неограничен. Той купува не само държавни, но и корпоративни облигации - включително емисии с ниско качество, ипотечни задължения, общински облигации и борсово търгувани фондове. Фед също работи с Министерството на финансите за осигуряване на заеми за малкия и средния бизнес. От началото на тази година балансът му беше изумително раздут от 4 на 7 трлн. долара. И финансовите пазари започнаха да очакват, че Фед ще се намесва при всеки рязък спад в цените на акциите.

Преди пандемията централната банка постигна значителен напредък в намаляването на баланса си. Но сега можем да очакваме още по-значително увеличаване на нейната намеса, докато още няма ясно решение на пандемията, като например масово произвеждана ваксина. Пазарите вероятно също ще останат доста плахи.

При скачеността между федералното правителство и Фед, трансформацията на капитализма в държавизъм набира инерция, може би необратимо. Това е огромно отклонение не само от визията на основателите на САЩ, но също така и от икономическата система, която повечето днешни американци биха искали да оставят на бъдещите поколения.