Руският президент Владимир Путин предлага да му се даде възможност за още 15 години на поста. Би могъл да прекара това време, като продължава да размахва юмруци на Запада. Като алтернатива той може да се отърси от наслояванията на Студената война и да започне да разпознава предизвикателството пред руската сила, отправено от неговия приятел и съюзник Китай, пише Филип Стивънс за Financial Times.
Досега външната политика на Путин беше по-скоро тактическа, отколкото стратегическа. Целта му беше да поддържа имидж. Президентът на Русия оглавява нация в упадък, която обаче не желае да отстъпи мястото си на върха на международните дела. В това няма нищо необичайно. В миналото британските премиери се придържаха към идеята, че са част от "Голямата тройка", дори когато империята им се разпадаше. В някакъв момент обаче претенцията става неустойчива.
Путин изгради репутацията си у дома върху обещанието да възстанови руския престиж в чужбина. Преди всичко той копнееше Русия да бъде призната като равна на САЩ по ранг. Нищо не го рани толкова много, колкото подхвърлената забележка от бившия президент на САЩ Барак Обама, че Русия е изпаднала до ролята на "регионална сила". Отговорът на Кремъл бе да жертва стратегически интереси за сметка на имиджа. Неизказаната цена е приемането на ролята на по-малък партньор на Пекин.
Кремъл игнорира пандемията от Covid-19, за да проведе отложеното честване на 75-годишнината от победата на Съветския съюз над нацистите през 1945 г. Военният парад по улиците на Москва е последван от гласуване на конституционни промени, които биха позволили на Путин да остане в Кремъл до 2036 г. Резултатът от референдума, както всички руски избори, е предрешен.
Очакваната победа на Путин обаче няма да изясни бъдещата траектория на нацията. Руският лидер прекара първите си две десетилетия на власт в шумна борба срещу Запада. Неговият мироглед е оформен от Студената война и унижението на Съветския съюз от Запада. В рамките на това мислене, воденият от САЩ натовски съюз остава врагът, като целта на Кремъл е да си възвърне уважението на Вашингтон, на което се радваше преди падането на Берлинската стена. През цялото това време икономическите и стратегическите реалности се движат в обратна посока.
Пандемията от Covid-19 удари тежко Русия, както направи и глобалният икономически спад. Понижението на цената на петрола лиши режима от икономическа гъвкавост и от средства за финансиране на външния му авантюризъм. Реваншизмът на Путин в Украйна и неговите опортюнистични намеси в Сирия и Либия започнаха да изглеждат непостижими.
преди 4 години знам ли, той живее до махлата, може да го черпят :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Абе, *** слабоумен, нали видя какво се случи с вагнеровци и в Сирия и в Либия?Пияните матрьошници в пенсионерския ти мозък може и да изглеждат като великани, но по държавите ги пердашат където ги хванат!Нещо си забравил май ролята на технологията в настоящите конфликти, отмина времето на джасането с водка и юруша с калашниците! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Едва ли има пари за наркотици :) просто е тотален и завършен де.БИлен оли.гофрен :)Виждаме всички тия *обучени" мъже какво ги правят едни турци в Либия.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години абе ти кви наркотици взимаш ? хахахаха отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Просто поредният сблъсък между фактите и розавите ти мечти, Зелков. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години След като ти прочетох пост 19, как изобщо да обърна внимание на предния?НЕ са равностойни !!! В Европа - където биха се водили евентуални бойни действия, Русия може да мобилизира за 24 часа 1.4 милиона бойци само в Югозападния военен окръг - и то подготвени и обучени мъже - а не джeндъри, годни само за гей-парад... а германците плачат, че САЩ щели да изтеглят 10 000 войници и сега Вовата може да дойде да ги напляска !!! Говорим за конвенционална война - силите са толкова неравни, че натовските "армии" ще бъдат прегазени като с валяк. При "другата" (не дай боже) война - е ясно - САЩ след 20 минути изобщо няма да ги има вече на картата... и всеки друг, който се опита да се прави на герой. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Прокопейнишкия слугинаж пак нареден под строй да защитава държавата бензиноколонка, която хем си имала всичко, хем минималната заплата 300 лева...Нищо, да си го избират пак Малкото Пу, то ще ги довърши отвътре. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години хаха ... е те сега прочетох ... "че на тоя етап са неравностойни във военно отношение на Русия !!!" ... пхахаххаа ... не си сериозен ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години :)))университетът ... https://***.ku.edu/ранк в класацията ... https://***.usnews.com/best-colleges/university-of-kansas-1948/overall-rankingsпрофесорът (ще ме прощаваш свободен превод е) ... Основните научни и изследователски интереси на д-р Роуланд са в реторичната критика, аргументацията и публичната сфера. Д-р Роуланд и неговият дебатен колега бяха националните шампиони по дебат през 1976 г. за КУ. Той е бивш директор по криминалистика в KU и в университета Baylor. Д-р Роуланд получи наградата Луиз Бърд за дипломирано преподаване през май 2000 г. Освен това е получател на Учението на Уилям Т. Кемпер и наградата на Бернард Финк за изключително преподаване и е двукратен финалист на наградата HOPE. Той също така получи награда за изключителна услуга от адвокатската колегия в Канзас въз основа на работата си в Непрекъснатото юридическо образование за юридическо застъпничество. През ноември 2006 г. той беше отличен от Националната асоциация за комуникация с наградата Доналд Х. Екройд за отлично преподаване във висшето образование. Същата организация го удостои през 2011 г. с наградата за риторичен учен на Douglas W. Ehninger. Той е един от двама души в дисциплината, който ще бъде удостоен с награди за пожизнена награда за стипендия и преподаване. Неговата книга в съавторство с Дейвид Франк, Споделена земя / конфликтна идентичност през 2002 г. беше отличена през 2003 г. с наградата Корс-Кембъл ... човекът чете лекции по цял свят в разлини университети ... можеш да си го гугълнеш , има лекции и в тубата ... интересно бял е , ако това има значение де ... :))) ... обикновено лекцията му за реториката на Обама е в пълна до дупка зала ... :))) ...речникът на тромбонът не е необходимо да бъде изучаван , още по-малко да се търси смисълът в реториката му или в начина по който излага идеите си , можеш да го срещнеш на всеки ъгъл , или стоянка на докери . ползва около 400 думи , пълен с паразитни изрази и прилагателни . показателно за човек спрял да чете художествена литература след средното си образование . абсолютен провал на университетското му пребиваване , типичен пример как се пропускат децата на големите спонсори на престижните университети да завършват ... може да бъде даван за антипример ... :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Китай е жаден за всякакви ресурси. Русия ги има в излишък. Естествено е запада да иска да вбие клин в подобен съюз. Колкото и парадоксално да е и в двете световни войни Москва е естествен съюзник на Лондон и Вашингтон и без нейното участие никой не знае как щяха да се развият събитията. Изправени пред гигант като Китай, запада отново се сети, че има нужда някой да вади кестените от огъня вместо тях и да сдържа Китай. Само дето този път няма да им се получи, както споменатия северен маршрут на корабите към Европа, така и основния жп маршрут на пътя на коприната минава през Русия. Китай не случайно гради флот и авиация за сметка на сухоземни сили през последните 3 десетилетия. Между ядрени държави може да има само прокси войни, а между Русия и Китай е само една Монголия която с нищо не е интересна. Русия сега е в позицията на балансьор между запада и Китай, а за сега изглежда офертата на Китай е далеч по силна. Все пак жаждата за ресурси на Пекин е обусловена от гигантското населението на дракона и 10 пъти по-голямата икономика, а Русия може да намали цифрите до 0 за няколко минути при директен конфликт, което не е в интерес и на двете страни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар