Може би сте забелязали, че лихвените проценти (било те банкови лихви, доходност по облигации или каквото и да е) са много ниски. Те са такива от дълго време. В някои страни дори са отрицателни, каквото и да означава това.
Има логични обяснения, които икономистите предлагат. Разбирам ги. Но за мен ниските лихви са като данък върху доходите ми от спестявания. Нека ви обясня. И не е нужно да разбирате икономиката, за да схванете аргумента ми, пише за Financial Times Дон Езра, бивш съпредседател за глобалното консултиране в Russell Investments.
В страните, които визирам, централната банка определя основната лихва. Това е ставката, която банките (където вие и аз депозираме пари) плащат, когато заемат от централната банка. Много други лихвени проценти се надграждат над нея. С политиката си централните банки намаляват всички краткосрочни лихви.
Те също така осъществяват „количествено облекчаване“ на кредитните условия, не само краткосрочни, но и дългосрочни. Такава е целта.
Естествено следствие от ходовете на централните банки е, че заемането на пари става по-евтино. И ако правителствата и гражданите могат да вземат пари по-евтино, те вероятно ще го правят, което от своя страна им дава повече пари да харчат.
Ето това целят централните банки: те се опитват да стимулират разходите в икономиката и да я поддържат растяща, ако изглежда, че се забавя.
Това е добра кауза, така че е добра новина, нали? За кредитополучателите да. Но не и за спестителите!
Да предположим, че „естественият“ лихвен процент, който банка би предложила по вашите спестовни депозити - процентът, който би се прилагал, ако централните банки не понижаваха умишлено лихвите - е 4 на сто. И да предположим, че действителната ставка е 1 на сто. Губите 3 процента, които бихте получили, ако лихвите не бяха изкуствено намалени.
За мен това си е жив данък, по-точно като увеличение на ставката на подоходния.
Той има същия ефект като получаване на доход от 4 на сто, след това облагането му със ставка от 100% за първите 3 на сто и с обичайната за вас върху останалите 1 на сто. Това е като: „Дайте първите 3 процента на правителството.“
Така че не гледам на "количественото облекчаване" като на нещо различно от данъчно увеличение в сравнение с нормалните икономически условия. Но, разбира се, е много по-приемливо, ако омразната дума „данък“ може да бъде избегната - и още по-добре, ако вместо това се използва термин - тъй като няма шанс обществото да я приеме.
преди 4 години Значи ако имам 100 велосипеда и ползвам 2 от тях, а останалите давам под наем на други хора, това е добър бизнес. Но ако имам 100 лева и давам 98 от тях под наем на банката или на някой друг, съм лихвар. А в крайна сметка е едно и също. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Това са глупости, не може да ги делиш, напечатани, изкарани, въображаеми, все тая, кое е най-добро е безкрайна тема на философски спорове, а в действителност никога не е най-добро така че се решава кое е по-доброто от наличните варианти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години То печатането тъкмо от там идва - понеже много хора "спестяват". И понеже има голям глад за парици хората ги печатат и няма да спрат докато критичната маса от спестовници не спихне. А всъщност тази "спестовност" няма нищо общо със класическото спестяване. Просто искат другите да има бачкат срещу лихви, доходност и други алабализми които се характеризират с подписването на някакви документи срещу които се чака "нормална" възвращаемост от поне 4%, парички които някой трябва да им изработи и те да лапнат на готово. Е скоро няма да стане тая. Не очаквайте повишаване на лихвите за доста години напред бих казал дори очаквайте обратното - все по-отрицателни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Кредитополучателите нямат особен избор - ако лихвата е висока или не вземаш или вземаш по-малък заем. Спестителите обаче имат - особено при реално отрицателни лихви. По на сметка си да си държиш парите вкъщи отколкото да ги даваш на банката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Е, познайте защо цените на акциите растат и защо ще продължават. Просто 5-6 процента да има растеж акцията годишно, е супердобре на фона на нулеви лихви. Инфлацията поне да покриеш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години То и аз предпочитам парите да са в обръщение, НО изкараните пари, а не напечатаните, защото тия пари, които ние сме изкарали се обезценяват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години За какво са им спестители, като могат да си печатат пари. Вярно, необезпечени парични маси, но на кой му пука?! $ какво му е обезпечението? Обещание на американското правителство? Те тия от десетилетия са като на сватба, само обещават. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Не подкрепям автора на статията. Аз предпочитам парите да са в обращение, не да се трупат под дюшека. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Хаха, длъжен бил някой да му осигури добра доходност ама скиваш ли без никакъв риск и около 4 процента. Идва края на ерата на лихварството - който изработва нещо ще печели. Такива дето искат да лежат на гърба на останалите просто няма да виреят. Вирусът ще засили тенденцията. Краткосрочно ще растат акциите въпреки никаквата възвращаемост. В средносрочен план и това ще се изчерпа. Очаквам още по- отрицателни лихви и бичове за лихварите, пардон спестителите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Тая ливъридж "икономика" може да продължи дълго, но не и вечно, даже мисля че краят й се вижда, а той ще е наистина ужасен... отговор Сигнализирай за неуместен коментар