Беше ли пазарът прав през цялото време, се пита Робърт Армстронг на страниците на Financial Times?
До миналия петък изглеждаше, че фондовите борси са изгубили всякакъв досег с реалността. По света видяхме нарастваща безработица и политически хаос, а на пазарите, особено на огромния американски - еуфория.
В рамките на финансите основанието за това противоречие беше, че пазарът калкулира много добри новини за бързо възстановяване от кризата с Covid-19. Това е малко притеснително, но не твърде лошо, защото пазарът никога не е обикновен барометър на икономиката. А що се отнася до политическите въпроси, пазарът е аморален, фокусиран единствено върху печалбите. И тук няма нужда от притеснения.
След това дойде много по-добър от очакваното доклад за работните места в САЩ, показващ увеличение с 2,5 милиона през май. Консенсусът беше прекроен. Пазарът не беше приел добрата новина, просто знаеше, че тя идва, и отново се доказа, че е невероятен икономически барометър. На него, разбира се, все още не му пука за справедливостта, така че последните китайски репресии в Хонконг, заплахите на американския президент да хвърли армията срещу протестиращите граждани и бъркотията с Brexit остават без значение за бъдещото покачване на пазара.
Новият консенсус обаче е неоправдан. Докладът за работните места беше неочаквано страхотен, но нивото на безработица от 13,3 на сто остава доста над пика от финансовата криза през 2008 г., а и има опасения, че цифрата е повлияна от грешки в класификацията. Потребителските разходи спаднаха. Посоката на вируса е неизвестна. Трябва да видим още лястовички, преди да кажем, че лятото е дошло.
Пазарът обаче вече се държи така сякаш е четвърти юли (Денят на независимостта - националният празник на САЩ). S&P 500 се доближи на 5% от историческия си връх.
Най-важно от всичко е да се каже, че е неправилно да се отхвърлят притесненията от прекъсването на връзката между акциите и политическите вълнения. Наблюдателите са шокирани от нехайството на пазара, не защото не разбират по какъв начин функционират пазарите, а защото виждат това като симптом за това как работи обществото.
Covid-19 постави работническата и средната класа под огромно напрежение, докато класата, притежаващи активи, изпита сравнително малко болка: големите спадове в акциите през март дойдоха след десетилетие на историческо увеличение на стойността на активите. Въпреки че средната класа участва на пазарите чрез пенсионните си спестявания, това не компенсира дисбаланса. В САЩ почти 90 на сто от акциите са собственост на най-заможните 10 на сто от домакинствата, според Федералния резерв.
Не само че пазарните печалби отиват предимно към най-богатите, но и връзката върви в обратната посока: неравенството допринася за антигравитационния ръст на пазарите в самозатвърждаващ се цикъл. Най-богатите 11 на сто от населението в света притежават над 80 на сто от богатството му, оценява Credit Suisse. Това означава, че богатите имат много излишни спестявания. Тoзи „спестовен излишък при богатите“ (както го наричат Атиф Миан, Лудвиг Щрауб и Амир Суфи) е купчина капитал, който трябва да отиде някъде.
Парите текат към откритите капиталови пазари, особено американските. В идеалния случай те ще бъдат насочени към продуктивни инвестиции. Но инвестициите в САЩ са в застой по дискусионни причини. (Възможно е забавянето на иновациите да означава, че има по-малко добри възможности за инвестиции, или че олигополните индустрии са станали мързеливи, или пък че стимулите за мениджмънта насърчават дивидентите и обратното изкупуване на акции за сметка на капиталовите разходи).
Каквато и да е причината, вместо да стимулират инвестициите, спестяванията се дават в заем на правителства, компании и домакинства. Приливът на пари към дълговите пазари води до намаляване на дългосрочните лихви. По-ниските ставки вдигат настоящата стойност на бъдещите корпоративни печалби, което оскъпява акциите. Богатите се оказват с още по-голямо богатство и цикълът се повтаря.
Това също вреди на икономическия растеж. Когато богатите получават увеличение на богатството си, те обикновено спестяват, а не харчат, което потиска търсенето.
Обикновените домакинства и данъкоплатци междувременно са в затруднено положение, плащайки лихва върху трупащия се потребителски и държавен дълг. Дори и при днешните ниски ставки, това представлява поредното процеждане на капитал от по-долните класи към по-горните.
Ако тази картина е точна, и ако неравенството спомага за подхранването на политическите напрежения, които виждаме по целия свят днес, тогава трудно може да се каже, че тези напрежения нямат отношение към подема на фондовия пазар. Двете израстват от един и същ корен.
Неравномерната и небалансирана глобална икономика трябва да гарантира, че за още няколко години американските акции ще останат добър залог. Но това също трябва да накара инвеститорите да се замислят дали в дългосрочен план политическата промяна няма да превърне печалбите им във фалшиво злато.
преди 4 години нормално, така работи сегашната система... взимаме данъците на работещите и с тях вместо училише за децата им, ние спасяваме актива на тоя дето има лоби....после обясняваме на бачкатора, че видиш ли децата му са прооости и не достатъчно продуктивни и за това са бедни и трябва да работят по 30 часа на ден зада са Ок.а който мрънка е камунист! отговор Сигнализирай за неуместен коментар