Китай усилено демонстрира търговските си мускули

Германските оператори Deutsche Telekom, Vodafone и Telefonica са лиенти на Huawei. Германският канцлер Ангела Меркел подкрепя равнопоставеността на всички доставчици, въпреки че някои в нейната партия подкрепят да се забрани участието на страната в процедурите. Китайският посланик в Германия обаче също е заплашвал с последици, ако страната изключи телекомуникационния гигант от своя пазар.

Затова и Германия е колеблива, вероятно поради страх от възмездие. Този страх ще се засили на фона на агресивния подход на Пекин към Австралия. Германия изнася за Китай стоки за около 95 млрд. долара – автомобили, авточасти, машини и т.н. Смущаващ дял от този износ би могъл да бъде блокиран само с щракване с пръсти на Комунистическата партия в Китай. 

Германия не е единствената уязвима европейска държава. Износът на Италия за Китай е за около 16 млрд. долара, а на Нидерландия – за около 12 млрд. долара.

За европейските търговски партньори на Пекин китайските милиарди идват с морална цена – устояване на репресивния режим на Комунистическата партия. Един красноречив пример – в края на април служители на ЕС поддадоха на натиска на управляващите в Китай в доклад за дезинформация.

„Китай продължава да провежда глобална кампания за дезинформация, за да отклони вината за избухването на пандемията и да подобри международния си имидж“, записано е в първоначалния доклад. След като Пекин заплаши ЕС обаче, висши служители на Брюксел наредиха ревизии „за да се смекчи езикът“.

Отстъплението не е случайно, а е в резултат от икономическите изчисления на европейските лидери. Много европейски правителства вече са нагазили твърде дълбоко и не искат финансови главоболия, ако изпаднат в немилост в Пекин.

Китайското жестоко отношение към Австралия - в момент, когато последната е изправена пред най-тежките си икономически условия след Голямата депресия, допълнително служи на целите на Пекин, който демонстрира глобалната си сила и засилва европейските опасения. Така Китай затваря и много критични усти.

Фактът, че Китай е готов да използва наказателни търговски действия като отговор на първа инстанция наистина трябва да тревожи европейските партньори на Пекин. Този факт трябва да ги подтикне да подготвят наказателни икономически политики, като например мита. Подобен отговор обаче изисква европейските лидери да се събудят от мечтата си за либерален интернационализъм, да признаят реалността на китайския авторитаризъм и да преоценят отношенията на своите държави с Китай.

Търговията с Китай е дълбоко преплетена с изграждането на нелиберален китайско-центричен световен ред. Европа вече не може да се преструва за това. Европейските лидери би било разумно да предприемат внимателно отделяне или поне превантивно да подготвят ответни стъпки, за да не се окажат принудени да преглътнат този ред или да бъдат сведени до дъвка на подметката на обувката на Комунистическата партия в Пекин.