Китай сам си е виновен, че губи Европа

Ако 2019 г. беше годината, в която европейците започнаха да имат сериозни съмнения относно геополитическите намерения на Пекин, 2020 г. може да влезе в историята като момента, в който те се обръщат срещу Китай. Това не е защото обвиняват китайците за възникването на Covid-19, от което са обсебени президентът на САЩ Доналд Тръмп и неговият държавен секретар, а защото Китай, опитвайки да се възползва от пандемията чрез изумително проста пропагандна кампания и без да иска, показа на европейците своя цинизъм, пише Андреас Клут за Bloomberg.

Мотивацията, която стои зад китайската пропаганда, е достатъчно ясна: с разклащането на САЩ при Тръмп, Пекин вижда възможност най-накрая да се издигне до статута на втора суперсила. Най-голямата геополитическа награда в това съревнование е Европейският съюз, по-рано закотвен здраво в трансатлантическия лагер, но през последните години все по-нервен спрямо Тръмп и отворен за китайските търговия, инвестиции и влияние.

След като епицентърът на пандемията се измести от Ухан към европейски страни като Италия и Испания, Китай първоначално имаше добра идея. Започвайки в средата на март той изпрати в Европа големи пратки от маски и друго медицински доставки, украсени с китайски знамена. Част от това оборудване се оказа калпаво, но хората приеха пратките като хубав жест. Китай можеше да се ограничи до „маскената дипломация“ и да спечели имидж.

Той не го направи. Вместо това слугите на Пекин започнаха да разпространяват дезинформация, очевидно имаща за цел да обрисува демокрациите от ЕС като изчерпани, а авторитарният Китай като сравнително силен. Във Франция китайското посолство публикува на своя уебсайт яростно обвинение, че френските старчески домове оставят възрастните хора да умират. В Италия китайските тролове разпространяваха информации, че коронавирусът всъщност произхожда от Европа и пускаха фалшиви видеоклипове, показващи как римляните слушат китайския химн в знак на благодарност. В Германия китайските дипломати (безуспешно) призоваваха правителствени служители да обсипват с похвали Китай. 

В отговор дипломатическата служба на ЕС състави доклад за кампаниите за дезинформация, които провеждат Китай и другият обичайно заподозрян - Русия. Китай само влоши ситуация, притискайки авторите на изданието да го смекчат. Членовете на Европейския парламент се обидиха от това и поискаха уверения, че ЕС няма да се самоцензурира под китайски натиск.

В някои европейски страни това напрежение не е ново. Още преди коронавируса шведите бяха възмутени от завоалираните заплахи на китайския посланик срещу тяхната преса, като някои политици искат той да бъде изгонен от страната. Други членове на ЕС обаче охотно се примириха със силовото отношение на Китай.