Несигурността, а не неравенството, тормози 99-те процента

„Обложете богатите“ се превърна в прогресивен боен вик и то не само в крайните среди. Бичът на икономическото неравенство е политиката на знаменитостите, изразена еднакво от Нобелови лауреати и международни лидери, пише за Financial Times Албена Азманова, автор на „Капитализъм на ръба” и професор по политика в Брюкселското училище за международни изследвания към Университета на Кент.

Възмущението срещу неравенството беше губеща политическа позиция, защото много хора се възхищават на богатите, една малка част очакват самите те да забогатеят, а повечето от останалите просто ги игнорират. В съществуващите социалистически общества прекомерното равенство беше също толкова голям проблем: хората мразеха сивото еднообразие на живота си. Тези настроения са трайни, така че политиката на размахване на неравенството не работи.

Неравенството е статистически факт. То може да бъде измерено и по този начин лесно привлича вниманието. Но кога статистическият факт на икономическото неравенство се превръща във форма на социална несправедливост? Ето един възможен отговор: когато богатството води до социални привилегии или когато крайното богатство се превръща в сила, която е обслужваща и хищническа. Тук реалистичното средство за защита не е преразпределението, а противостоящата сила: синдикални организации и други масови организации, силни и принципни политически партии, преследване за финансови измами и бдителност срещу превземането на държавата.

Втори голям проблем идва, когато богатството се превръща в единствения очевиден източник на сигурност. Това е нашето затруднение сега. Комбинацията от автоматизация, глобализация и съкращаване на публичните услуги и социалното осигуряване породи огромна икономическа нестабилност за обикновените граждани - за мъже и жени, млади и стари, квалифицирани и неквалифицирани, за средната класа и бедните. Тази нестабилност е много по-голяма за малцинствата, имигрантите и други групи в неравностойно положение.

Кризата с Covid-19 се проявява по много различен начин според това колко е здрав публичният сектор на дадена страна. Дания и Германия се справят забележително добре благодарение на солидната здравна инфраструктура с голям брой болнични легла и отделения за реанимация, както и тестове. За разлика от тях системите на обществено здравеопазване във Великобритания и Италия се оказаха драстично недофинансирани при политиките за строги икономии през последните две десетилетия, докато САЩ се превърнаха в учебникарски пример за ориентирана към печалба медицина.

Политически несигурността подхранва консервативните, дори реакционните инстинкти. Напук на надеждите на левицата за радикализация на работническата класа след финансовата криза през 2008 г., видяхме трайно изместване на избирателите вдясно. Пандемията ще задълбочи тези инстинкти. Но завръщането към предишното статукво преди масовата несигурност ще ни остави още по-уязвими на извънредни ситуации в областта на общественото здраве.

Преследването на печалба, смекчено от няколко данъци и трансфери, няма да свърши работа. Нуждаем се от мащабни, спешни инвестиции в обществено здравеопазване и стратегическа наука, последвани от засилено социално осигуряване, инфраструктура, образование и други обществени услуги - единственото нещо, което може да сработи и единствената причина, която може да генерира необходимото политическо движение.