Идва ли нова ера на строги икономии в САЩ?

Това е от решаващо значение. Както и днес, правителствените разходи рязко се увеличават през 30-те години, за да се избегне още по-голям икономически спад. Федералните разходи са малко над 3 на сто преди депресията. Те се повишават до 10 на сто след това и продължават да нарастват до над 40 на сто до края на 40-те години. Тогава, както и сега, бюджетният дефицит се разширява. За разлика от днес обаче, частните спестявания са далеч по-високи. В действителност те са като китайските, отчасти защото повсеместното раздаване на дажби ограничава потреблението, докато доходите нарастват на фона на силния износ и свързаната с войната икономическа експанзия.

Днес ще бъде по-трудно да се постигнат подобни печалби. Пренасочването на веригите за доставки към дома може да облагодетелства части от индустриалния сектор на САЩ и да увеличи заплатите, подкрепяйки както бизнеса, така и работниците. Германските средни фирми могат да бъдат модел. Само че в краткосрочен план деглобализацията ще повиши цените за всички.

Междувременно компаниите, които преживеят блокадата, ще заменят възможно най-много работници със софтуер, така че безработицата ще остане висока. Разходите в публичния сектор също ще ударят тавана, като федералният дълг на САЩ ще нарасне от близо 80 на сто от брутния вътрешен продукт преди кризата до над 100 на сто до октомври, а след това вероятно още повече. Това допълнително ще навреди на икономическите резултати: мненията на учените за притеснителните прагове на дълга са различни, но е ясно, че високите му и нарастващи нива потискат икономическия растеж.

Това, което правителството на САЩ сега прави, не е някаква продуктивна кейнсианска разходна програма, а цялостно спасяване на всички. Може би някои разумни фискални стимули в области като инфраструктурата ще направят по-продуктивен част от този допълнителен дългов товар. Трудно е да се проумее как това ще компенсира мощните насрещни икономически ветрове, пред които сме изправени. Това не са 90-те години и американската икономика ще има затруднения да излезе от ситуацията.

Решението, базирано на историята, е ясно. Американците ще трябва да спестят много повече. През 2010 г. проучване на глобалния институт McKinsey относно 45 случая на намаляване на задлъжнялостта в зрели икономики след 1930 г. показа, че половината от тях са включвали продължителни периоди на строги икономии, бавен растеж на кредитите и по-високи спестявания.

Това не означава, че не се нуждаем от огромните правителствени разходи, които се прилагат сега. То обаче значи, че САЩ се нуждаят от честен разговор за това накъде да се тръгне оттук.

В крайна сметка дългът е национално бреме, споделяно от всички данъкоплатци. Следователно институциите трябва да помислят как да стимулират спестяванията: затварянето на всички вратички за непродуктивен дълг и ливъридж в данъчния кодекс е добро начало. След време Фед също ще трябва да обясни как ще премахне целия този дълг от баланса си. И всички ще трябва да мислят за пестеливост. Идва нова ера на американски мерки за строги икономии.