Докато пандемията продължава да нарушава нормалния икономически живот по целия свят, броят на страните, които са изправени едновременно пред остър недостиг на финансови ресурси и здравно извънредно положение ще се увеличи драстично. В някои от тези случаи спешните политики за справяне с пандемията ще имат предимство пред погасяването на дълговете. Просрочията няма да се ограничат до личен или корпоративен дълг. Аржентина, Венецуела и Ливан скоро ще имат компания.
Спешен въпрос е как да се разреши проблема с неизбежното разсрочване на дълга, което ще е необходимо в много части на световната икономика. Имаше призиви за мораториум върху дълга на малкия бизнес и собствениците на жилища в развитите икономики. Това е разумно. Ако способността за генериране на доход е прекъсната по време на блокирането, погасяването на дълга също трябва да бъде временно задържано. Като спешна мярка, която вдига дискреционния доход и може да ограничи трайните щети върху индивидуалните и корпоративните кредитни оценки, такива предложения могат да бъдат интегрирани с политики за стимулиране.
Ако икономическата парализа продължи твърде дълго, развитите икономики също няма да бъдат пощадени. Да помислим за положението на Италия. С омаломощаващ срив в производството, ограничен фискален капацитет и тежък хуманитарен проблем наистина ли страната трябва да отдели оскъдни ресурси за погасяване на дълг, вместо за болници? Други държави в Европа могат да се изправят пред същата дилема. В случая на Италия отговорът е по-малко ясен, отколкото на развиващите се пазари, тъй като голяма част от италианския дълг се държи от местни субекти, а не от чуждестранни инвеститори.
Изследванията показват, че нестандартните решенията относно неустойчивия дълг, включително опрощаване и преструктуриране, са практикувани широко както от развитите, така и от развиващите се икономики през последните два века. За момента обаче най-тежко засегнатите домакинства, компании и правителства се нуждаят от категоричен мораториум по дълговете си.
23:34 | 13.09.22 г.
Л. Кючуков: Ядреният риск днес е по-голям от времето на Карибската криза 
Съюзниците на Украйна са напът да предизвикат собствената си „стратегическа загуба“ 
Петролът се стабилизира след данни за растящи запаси в САЩ 
ЕС обмисля промени във въглеродния данък, за да помогне на износителите 
Мъск спъва електрическата революция, която започна 
Федерер, Джокович и Серина Уилямс засипаха Рафаел Надал с хвалебствия 
Народният театър: Публиката подпечата успеха на "Оръжията и човекът" на Джон Малкович 
Шофьор на микробус се заби във влак в Силистренско 
Украйна хвърля на фронта мъже с психични отклонения 
Кога не трябва да мием косата си 
Томаш с ключов ход за ЦСКА 
Наполи продава Квара, ако не преподпише 
Звезда на Ливърпул каза как вкара "Паненка" на Германия 
Всички резултати и класирания в НХЛ 
продава, Къща, 120 m2 Варна, м-т Евксиноград, 350000 EUR 
продава, Къща, 1759 m2 София, Абдовица, 550000 EUR 
дава под наем, Тристаен апартамент, 100 m2 Бургас, Център, 455.24 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 101 m2 Русе, Център, 135000 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 108 m2 Халкидики, 225000 EUR 
Народният театър: Хонорарът на Малкович не е сензационен 
Дончев: Логиката е по-големият да прави по-малко компромиски 
Живот в мълчание: Излиза филм за Черно море 
Бус се блъсна във влак в Силистренско 
Полиция нахлу в дома на Киро Японеца 
преди 4 години Което пишеш е вярно, но неправилно. Имам впредвид - да - това е реалността, но не е правилно да бъде така. Необходима е промяна и изхвърляне на настоящите системни играчи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години "Съвременната високо-технологична и свръх-" = Съвременната високо-технологична и свръх-производителна отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години ... освен средство за контрол, кредита дава и достатъчно пълноценна илюзия за благоденствие, което пък е стимул на индивидуално ниво да продължаваш да влагаш енергията си в работа и така колелото да се върти. Предполагам, че и сам виждаш по-съвършен инструмент за контрол върху системата е трудно да конструира.За въвеждане на златния стандарт, мога да кажа, че и сега имаш относителна свобода , да го въведеш за себе си правиш спестявания в злато или инструменти свързани с него. Съвременната високо-технологична и свръх- никой няма да държи хора на работа, за да се генерират стоки и услуги, които не се продават (поне в пазарната икономика). Повишената производителност трябва да се компенсира от повишено потребление. От друга старана имаме относително свободен глобален трудов пазар и той се е разпоредил с такова разпределение на доходите, каквото имаме (натиска върху доходи и заетост идва и по линия на повишаване технологичната производителност): повече от очевидно е, че въпросното разпределение не е в състояние да поддържа това потребление, което движи гладко икономическото колело. Недостигащия доход за потребление идва от увеличение(!) на паричната маса и предлагане, чрез кредит, увеличаването на паричната маса по този модел и продиктувано от горе-изложените причини, влиза в противоречие с концепцията за златен стандарт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ти изглежда изхождаш от презумпцията, че някой, някъде (който/които са в състояние да влияят на системно ниво) иска да прави хората богати и тези намерения са неуспешно претворени в практиката и реалността, поради сгрешения подход, принципи, разчети и прочие, върху които е реализиран социално-икономическия модел?В моите очи, сред приоритетите на системните играчи, едва ли фигурира широкото разпространение на богатство сред хората, по-скоро намирам логика в това, че целят и постигат контрол върху целокупната популация и функционирането на системата, със стимулите и механизмите , които ти споменах в предния пост : кредита е наистина изключително, ефективен инструмент за контрол. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Баш са си грешки. Най-добре е да се върне златния стандарт или нещо подобно на него и парите да се ограничат със закон от физиката, а не от политиците, каквито са фиатните пари. В момента статистиката за богатството е изкривена. Образно като пример 100 човека за месец получават 1 милион лева. Средно аритметично всеки получава по 10,000 лв, но всъщност 1 от тези 100 получава 901 хиляди, а от останалите 9 по 6 хиляди и 90 по 500 лв. Ако се погледне миданата и модата на тази съвкупност резултатът ще е доста по-плачевен и доста по-реален, а именно, че се ангарува за по 500 лв. Та това е първата грешка. Втората е, че потребителското кредитиране слага розови очила на тези 90 човека да си купят ненужен телефон за 500 лв и да платят 20-30 лв лихва, от които 15-20 ще отидат в онзи един с 901 х доход. Числата в примера са имислени, но са близки до реалността отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Двете основни грешки според мен са: ...===А, може и да не са грешки : високите мениджърски доходи и яхтите по всичко личи вършат идеална работа, като сиренцето, което кара мишлетата да въртят барабана, в който са поставени, а от друга страна кредита е идеален инструмент за опосредствен контрол върху много аспекти от индивидуалното и групово поведение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Като някакъв ориентир за това, какво сътресение ще бъде да се зачеркне потребителския кредит от баланса на световната икономика, ще припомня, че парите в нашата система на практика се СЪЗДАВАТ от кредита : както на Централната банка към търговските/инвестиционните, така и на търговските към бизнес , потребители и правителства. Банковата система с частично резервиране най-опростено казано взима депозит 100 еуро и дава 90 еуро кредит (пример с 10% резерви), този кредит в един момент от икономическия оборот създава и спестени средства, които се връщат в балансите на банковата система като нов(!) депозит ето ти увеличаване на паричната маса (централната банка междувременно следи по някакви възприети критерии, монетизацията на системата, да следва този ръст на парите), Новодепозираните средства се дават като нов кредит и така теоретично постъпилите първоначално 100 еуро на депозит, могат да генерират нови 899.91 еуро ... една не малка част от този теоретичен ръст на паричното предлагане се е влял в икономиката, генерирал е потребление, създал е добавена стойност, изхранвал е семейства, т.е. парите са вършили работа по движение на икономическия механизъм.Това всеки може да си го интерпретира пазарен или планово-административен модел е, като се вземе предвид и тенденцията парите си да ги виждаме само като цифри в компютъра ..., но едно нещо е еднозначно ясно, че върху икономиката ще има драматичен ефект , като се премахне този кредитен ресурс отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Може ли да има пазарна икономика без безогледно раздаване на кредити или не.====Ами, чисто формално на този въпрос би трябвало да се отговори, че икономиката ще бъде равна на на потреблението, което се генерира от трудов доход, спестявания и бизнес кредитиране (за инвестиции и оборотни средства ), ако смятаме правителствените харчове и прерзпределение за несъвместими с пазарния модел, значи и тях трябва да извадим от икономическото уравнение (целите или в някаква по-малка част) . Това, как точно ще изглежда такава икономика, като обем, инфраструктура и технологичен профил е много сериозна въпросителна ... писах и по-долу, че аз лично не горя от особено любопитство да получа отговор точно на тези въпроси, защото ми се привиждат, наистина нелицеприатни картини, но не е изключено и на там да сме се запътили. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Може би след короната е момента да се замислим, дали няма по-продуктивен начин да живеем освен на кредит? Този модел се дъни и предизвиква всякакви кризи, и все пак продължаваме да го ползваме. Въпрос за домашно. Може ли да има пазарна икономика без безогледно раздаване на кредити или не. Може би парите за заплати на футболисти трябва да се пренасочат към учените и те да се съсредоточат както върху икономическите проблеми, които ще продължават да ни засипват, така и върху здравните. по-малко от 100 години живяхме на корем изкунсумирахме благата на природата, засипахме я с буклуци от тази консумация и си мислим, че ще продължим вечно. Е историята е показала, че вечни неща няма. Нито империи нито нищо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години То хубаво си написал нещата и те отговарят на реалността. Но реалността не е оптимална и икономическият модел е сгрешен. Повишен БВП не значи повишено благоденствие. По-голяма печалба в туризма не значи повече сити хора. Двете основни грешки според мен са: 1. Насърчава се голямата ножица между собственика/висшия мениджмънт на публ дружество и работниците/експертните служители. По голям БВП значи повече яхти и кинти за първите, а не по-висок стандарт за вторите. 2. Неадекватното кредитиране на физическите лица. Насърчава се паразитна консумация и необезпеченост на връщане на заема. Хората купуват вещи, които не са им нужни с пари, които не могат да изработят. В крайна сметка от високото търсене печелят супер трянснационалните мега корпорации, които от своя страна правят такова данъчно планиране, че почти нищо не плащат. На всеки разумен човек му е ясно, че данъците идват не от богатите, а от бедните, които не могат да ги планират. Беднякът плаща 10% от всичките си доходи и ддс и акциз върху всичко - гориво, телефон, хотел и т.н., а богаташа ги минава през фирма и точи данъчен кредит за лични вещи и услуги и приспада и данък печалба. Системата е скапана и трябва да се промени отговор Сигнализирай за неуместен коментар