Светът е затънал в повече дълг отколкото може да си позволи

Вземете например сривът в доходността на 10-годишните американски ДЦК, която се определя от пазарите и от ГФК1 е спаднала с огромните 4,5 процентни пункта. А в момента прекомерните дългове станаха толкова пагубни и широко разпространени, че при последния пазарен срив дори ДЦК се превърнаха в съмнително обезпечение.

Вярно е, че американските банки сега имат огромни излишъци от резерви. Вярно е също, че дилърите на облигации държат ДЦК, а много развиващи се пазарни икономики се самоосигуряват срещу недостиг на щатски долари чрез големи валутни резерви. Но при кризи могат ли тези активи да се пласират бързо? Така наречените пазарна и финансираща ликвидности си взаимодействат отрицателно по време на кризи, тъй като спадащите цени на активите изчерпват стойностите на обезпеченията и така унищожават кредита.

Това натоварва дилърите и означава, че цените на акциите, които в нормално време постепенно се изкачват по стълбицата, се сгромолясват при кризи, защото дилърите не могат да държат запаси.

Балансът на Фед може лесно да надвиши 6 трлн. долара през следващите седмици, спрямо около 4,3 трлн. сега. Трябва да наречем този цикъл на количествени облекчения QE5, тъй като, строго погледнато, увеличението с около 400 млрд. на баланса на Фед след септември 2019 г. беше QE4.

И все пак дори това евентуално QE5 изключва възможните бъдещи мащабни суоп линии, които отговарят на задаващите се нужди на гладните за долари вериги за доставки по целия свят, чиито парични потоци пресъхват.

Накратко, все още се нуждаем от повече количествени облекчения. Регулаторите не само накараха съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт рязко да се повиши след ГФК1 чрез намаляването на лихвите и поевтиняването на кредита, но игнорираха по-опасния спад в покритието между общия пул на глобалната налична ликвидност и световните дългове.

Количествените облекчения сработиха през 2008 г. дотолкова доколкото насърчи поемането на рискове и поощри банковото кредитиране. Сега ще сработи отново, в идеалния случай заедно с фискалните мерки.

Но механичната реакция на регулаторите да намаляват все повече лихвите само влошава ситуацията, като насърчава търсенето на дълг, същевременно унищожавайки предлагането на ликвидност чрез ерозиране на маржовете на банките, и понижава стимулите за отпускане на кредити заради нарастващите рискове на контрагентите.

Прекомерният дълг е сянката, която се спусна при предишната криза, спуска се и сега.