Може ли петролът да поевтинее до 20 долара за барел?

Това беше търговски ден като за учебниците по история. Цените на петрола се сринаха в понеделник сутринта с до 30 процента. През деня цената на сорта Брент се стабилизира до над 36 долара за барел (около 159 литра), спад от малко под 20 процента в сравнение със стойността от петък. Само веднъж, когато избухна войната в Персийския залив през 1991 г., най-важната референтна цена на петролния пазар спадна толкова рязко.

След черния понеделник на стоковите борси нищо вече не е същото. Политическите партньорства, които би трябвало да продължат завинаги, се разпаднаха. Правителствата се страхуват за бъдещето си, инвеститорите - за своя капитал, работниците в петролния сектор - за работните си места.

Това е „отмъщението на новия петролен режим“, както го окачестви Джеф Кюри, главен стратег за стоковите пазари в Goldman Sachs. Това отмъщение носи със себе си нови ниски цени на суровия петрол - и значителна степен на несигурност, която не само намалява цените на стоковите пазари, но и натиска надолу борсите и кара инвеститорите да бягат към сигурни убежища, като държавни облигации и злато.

Причината за безпрецедентната паника на пазарите бяха двама мъже, които не можаха да се споразумеят за една сделка: принц Абдулазиз бин Салман, министър на енергетиката на Саудитска Арабия и високопоставен член на кралското семейство, и Александър Новак, министър на енергетиката на Русия. Двете държави тясно координираха добива си на нефт в продължение на три години. Саудитска Арабия и Русия формираха 24-членен съюз на износителите на петрол, наречен ОПЕК+, който представлява около половината от световното производство на петрол.

Ценовите слабости на петролния пазар ОПЕК+ компенсираше, като страните членки съгласувано намаляваха производството. Това изкуствено намали предлагането на петрол, глобалните запаси започнаха да намаляват, а цената на петрола се повишаваше. Но за увеличението на цените ОПЕК+ трябваше да плаща все по-скъпо. Страните износителки предадоха пазарни дялове на конкуренцията извън мрежата на ОПЕК+, преди всичко на американската индустрия за шистов нефт.

Безпрецедентна ценова война

Този развой отдавна гневи шефовете на руските петролни компании. И така Саудитска Арабия, която искаше да прокара нов кръг от съкращения на добивите на срещата на върха на ОПЕК+ в края на миналата седмица, се провали заради опозицията на Русия. В петък нейният министър на енергетиката Новак настрои петролните пазари за срив. От април „няма да има ангажименти за намаляване на производството", каза той. Саудитският му колега отправи само многозначен отговор към представители на пресата на въпроса им дали кралството ще увеличи добива: „Ще се изненадате!“.

През уикенда Салман облече заканата в действия. Саудитска Арабия започна ценова война. Държавната петролна компания Saudi Aramco пусна петрола си на пазара с високи отстъпки и също така обяви, че ще разшири сериозно производството си на петрол. Отговорът на руската петролна индустрия последва в понеделник: Групата на „Роснефт“ също обяви, че значително ще разшири производството си.

Сега на пазара се разпростира страхът за петролно наводнение. В същото време обаче разпространението на коронавируса тежи върху глобалната икономика. То предизвика рязък срив на търсенето на петрол, какъвто за последно имаше по време на финансовата криза. Банките и анализаторите коригират прогнозите си за цените едни след други. Анализаторите на Goldman Sachs около главния стратег Кюри пишат: „Ценовата война между ОПЕК и Русия започна, това е ясно“.

От гледна точка на анализаторите на Goldman Sachs ситуацията е още по-критична, отколкото през ноември 2014 г., началото на неотдавнашната ценова война, започната от Саудитска Арабия, „защото съвпада със срив в търсенето на петрол заради коронавируса“. Кюри и неговият екип очакват, че цената на петрола ще спадне до средно 30 долара за барел през второто и третото тримесечие. Възможни са обаче и ниски нива, близо до границата от 20 долара за барел.

Мрачни сценарии

Джовани Стауново, главен анализатор за стоковия пазар в UBS, застъпва подобно мнение. „Цената на Брент ще падне до 30 долара за барел през следващите дни и седмици“, казва той. Ханес Лоакър, експерт по петрола в Raiffeisen Capital Management, също не вижда край на настроенията за разпродажба: „Ако саудитите напълно развият кранчетата (на добивните тръби, б. ред.), ще видим дънна формация от 20 долара за барел от сорта Брент".

На фона на мрачните ценови сценарии инвеститорите също се отказаха от акциите на големите петролни компании в понеделник. Европейските петролни гиганти Shell, BP и Total отчетоха двуцифрени процентови спадове, както и американската конкуренция в лицето на Exxon и Chevron. Само американските компании, специализирани в шистовия нефт и газ, бяха засегнати по-силно: книжа като на Marathon и Chesepeake се сринаха в понеделник с над 30 процента.

Колко бързо ще се възстановяват цените на петрола от черния понеделник, зависи също от стратегията, която Саудитска Арабия преследва с ценовата война. Анализаторите на Bofa пишат: „Важно е да разберем дали намалението на цените на саудитите е насочено към Русия или към американската шистова индустрия". Ако Кралството само се опита да принуди Русия да върне на масата за преговори, те очакват цените на петрола да се възстановят по-бързо. „Но ако войната за пазарни дялове се води срещу американската индустрия за шистов нефт, вероятен е по-дълготраен спад на цените на петрола", посочват те.

Във всеки случай Саудитска Арабия се чувства добре подготвена. Кралството разполага с валутни резерви за над 500 млрд. долара, които наскоро се покачиха. В същото време най-голямата световна нефтена компания Saudi Aramco може да преживее дълго с падащи цени на петрола: нито един друг производител на петрол няма толкова ниски производствени разходи - 2,80 долара за барел - като петролният гигант, който беше частично приватизиран през декември. ExxonMobil, най-големият западен частен производител на петрол, има производствена цена от 16 долара за барел, а при „Роснефт“ тя възлиза на 20 долара.

Въпреки това Саудитска Арабия, която все още генерира 85 процента от правителствените си приходи от продажбата на петрол, се нуждае от цена на петрола от 83,60 долара, за да има балансиран държавен бюджет. Русия би се справила и при цена от 42 долара за барел. И двете страни имат значително под средния за света външен дълг. Въпреки това, като много западни конкуренти, „Роснефт“ има големи корпоративни дългове.