Цената на Брент се срина с 30% до 32,05 долара за барел

Ако все още имаше намек за това кой в алианса ОПЕК + има думата, то това стана ясно по време на преговорите в петък. Преговорите между всички държави членки, насрочени за сутринта, започнаха със закъснение от шест часа.

В продължение на часове министрите на петрола на Иран, Венецуела или Алжир чакаха в стаята за преговори в централата на ОПЕК във Виена, пишещи на мобилните си телефони, докато саудитският министър на енергетиката Абдулазиз бин Салман и руският му колега Александър Новак се оттеглиха за двустранните преговори.

Когато най-накрая стана ясно, че бин Салман и Новак не могат да постигнат споразумение, преговорите на всички 24 държави членки приключиха за минути. В разминаването между Саудитска Арабия и Русия останалите 22 министри и техните делегации бяха малко или повече просто статисти.

Стратегията на саудитския министър на петрола да убеди Русия да се поддаде на максимален натиск се провали. През последните три години цената на петрола постоянно изпитва периоди на слабост - и Алианса ОПЕК+ се опита да смекчи слабостите на цените с все нови съкращения на добивите, като за последно това стана през декември 2019 г. С намаляването на производството ОПЕК преследва целта изкуствено да затегне пазара на петрол и по този начин да стабилизира цените.

Русия обаче вече реагира и в миналото отрицателно на настояването за нови съкращения на добива. Руските петролни компании са рентабилни и при цена на петрола от 40 долара за барел. Боли ги по-силно, когато не им е позволено да произвеждат максималното количество.

Поради тази причина седмица преди срещата на върха на ОПЕК+ във Виена руският президент Владимир Путин подчерта, че „може да живее“ с настоящата цена на петрола. Въпреки съпротивата на руснаците Саудитска Арабия продължи да увеличава исканията си. Първоначално експертна комисия на ОПЕК предложи съкращаване на добива от 600 000 до един милион барела на ден до лятото на 2020 г.

Американското шистово производство също ще пострада. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

В крайна сметка саудитската делегация призова ОПЕК да поиска намаляване на производството с 1,5 милиона барела на ден до края на годината с участието на Русия, като знаеше, че руският министър на енергетиката трудно би могъл да се съгласи на това. Освен това ОПЕК изключи намаляване на добива си, ако Русия не последва призива. „И двете страни искаха да си запазят достойството“, коментира Джованни Стауново, експерт по стокови пазари в швейцарската банка UBS, по време на преговорите. „И в резултат имаме абсолютен провал“. Експертът на RBC Крофт добавя: „Това е Lose-Lose ситуация. Никой от тях не взема нищо“.

За бин Салман това е едва втората среща на ОПЕК като лидер на преговорите. Принцът пое поста  от дългогодишния министър на петрола Халид ал Фалих в края на миналата година. Връзката между ал-Фалих и Новак се считаше за много добра. „Бин Салман и Новак не се разбират толкова добре", казва експертът на UBS Стауново. Освен това на новият саудитски министър на петрола липсват умения за преговори и желание за компромиси.

Волатилен пазар и спадащи цени

Напълно неясно е какво ще се случи след разпада на алианса ОПЕК+. Той представлява половината от световното производство на петрол. „Ако ОПЕК+ вече не изпълнява ролята си на пазарен мениджър, цената трябва да балансира между търсенето и предлагането“, казва Стауново. Това означава: падащи и по-колебливи цени на петрола.

За много страни от ОПЕК това е най-лошият сценарий. Нищо чудно, че останалите преговарящи в организацията се опитаха да ограничат щетите. Генералният секретар на операцията Мохамед Баркиндо заяви, че се надява Русия да се върне на масата за преговори. Сухаил Ал Мазруи, министър на петрола на Обединените арабски емирства, излезе пред камерите почти молейки се: „Надяваме се, че нашите руски приятели имат нужда само от малко време за размисъл и ще се върнат. Всеки път, когато искат да се срещнат с нас, независимо дали след десет или два дни, можем да се срещнем“.

Сривът на преговорите на ОПЕК+ обаче може да бъде болезнен и за основния конкурент на петролния картел - американската индустрия за шистов нефт. Пазарната паника, предизвикана от коронавируса, също предизвика сериозен ръст на рисковите премии за облигациите на американските енергийни компании. Много производители на шистов нефт са финансирали годините на агресивен растеж чрез набиране на големи дългове. Сега те са под двоен натиск: инвеститорите изтеглят капитал, а ниските цени на петрола водят до срив на приходите.

Едно е сигурно: ако пазарът сам определя цената, ще настъпят трудни времена както за страните от ОПЕК, така и за американските петролни компании.