Късно ли е вече да бъде спрян Бърни Сандърс?

В момент, когато американците се чувстват по-проспериращи от предишни години, голяма част от Демократическата партия е склонна да избере за президент човек, който призова за социалистическа революция - а онези демократи, които виждат неговата номинация като грешка, нямат представа как да го спрат, пише Рамеш Понюру за Bloomberg.

Сенаторът от Масачусетс Елизабет Уорън, основният конкурент на Сандърс за гласовете на левицата, се бореше да достигне двуцифрена подкрепа в проценти в съседния Ню Хемпшир. Решението й да подкрепи здравната програма Medicare for All се оказа основна грешка. Гласоподавателите в центъра се разколебаха от предложението, след като то получи повече внимание, докато избирателите, които го харесват, предпочитат истинския вярващ, Сандърс.

Сравнително умерените демократи все още са разделени между бившия вицепрезидент Джо Байдън, бившия кмет на Саутбенд Пийт Бутиджидж, сенатора от Минесота Ейми Клобушар и бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг.

Байдън, някога фаворит, се представи катастрофално на първите два първични вота, но запазва достатъчно подкрепа в национален мащаб, особено сред афроамериканците, за да смята, че може да осъществи завръщане на изборите в Южна Каролина. В този момент демократите, които се страхуват от президентска номинация за Сандърс, трябва да го изведат напред.

Клобушар надхвърли очакванията и може би от нея идва най-голямата заплаха, но тя не е добре позната в национален мащаб и не е достатъчно финансирана. Дори Бутиджидж, който от месеци е във фокуса на медийните прожектори, не се представя добре в проучванията на национално ниво. Демократите се притесняват, че младият кмет на малък град не отговаря на критериите за президент на Съединените щати.

Блумбърг има потенциала да вкара някои бивши републиканци от предградията в редиците на демократите тази есен, а и набира скорост в националните проучвания. Но той все още е под решаващия праг от 15%. В много избирателни райони за Конгреса дори преминаването на този праг няма да спечели кандидат и делегати. А и някой от демократите се опасяват, че Сандърс може да използва богатството му като слабо място.

Преди четири години Сандърс спечели първичните избори в Ню Хемпшир с 60% от гласовете, докато от страна на републиканците Доналд Тръмп просто взе победата. Сандърс е далече от резултатите си през 2016 г., което е естествено предвид по-големия брой кандидати. Във важни аспекти неговото представяне този път беше по-скоро като това на Тръмп тогава. Тръмп имаше силно ядро ​​на подкрепа и се възползва от разделената си партия. Републиканците, които се надяваха, че има време да го спрат, установиха, че е невъзможно да се обединят, и докато гласовете им се разпръсваха Тръмп продължи да набира инерция.

Много демократи, особено в столицата Вашингтон, ще бъдат разтревожени от перспективата за номинация на Сандърс. Правилата за избор на делегати улесняват продължаването на състезанието. Но противниците му, точно както тези на Тръмп, могат да открият, че е по-късно, отколкото смятат.