Путин понася болката от приятелството с Ердоган

На обитателите на Кремъл може да бъде простена мисълта, че чуват някакво сподавено хихикане, идващо от Вашингтон, пише Боби Гош за Bloomberg. Служителите от администрацията на Тръмп трябва да изпитват известно злорадство, докато гледат колегите си в Москва да се борят със затруднение, твърде познато на Пентагона и Външното министерство на САЩ, а именно: Как се решава проблем като Реджеп Тайип Ердоган?

Руснаците получиха повече от удовлетворение от агресивността на Ердоган към американския президент, след като Владимир Путин използва ситуацията, за да отслаби НАТО и да осигури доходоносни бизнес сделки с Турция - от продажба на оръжие до газопроводи.    

За да запази статута си на новия най-добър приятел на Ердоган, Путин удовлетвори регионалните и международните амбиции на турския лидер. Следвайки примера на двама американски президенти - Барак Обама и Доналд Тръмп, Путин се направи на глух за войнствената реторика на Ердоган срещу руски съюзници, като сирийския диктатор Башар Асад и либийския военачалник Халифа Хафтар.

Руският лидер дори понесе с усмивка действията на Ердоган, които осуетяваха или поне значително усложняваха неговите амбиции. Турското военно нахлуване в Северозападна Сирия уби всяка надежда в Москва, че Асад ще успее да възстанови контрола над страната. Турските войски и наемници сега пречат на завземането на Триполи от Хафтар.

Точно както Ердоган показа презрение към Вашингтон, като прегърна онези, които скандират „Смърт на Америка!“ - било то режимът в Техеран или ръководството на Хамас и Мюсюлманското братство - Реджеп Тайип сега се подигра на Москва със заклинанието “Слава на Украйна!” по време на скорошното си посещение в Киев. Това скандиране се превърна в символ на съпротивата срещу руската хегемония след анексията на Крим през 2014 г. Москва и нейните говорители твърдят, че това е нацистки лозунг.

Руснаците откриват, както американците и европейците преди, че с Ердоган винаги се стига до криза, придружена със заплахи за прекратяване на съюзите.

Кръвта сега се пролива и от двете страни. Силите на Асад засилиха атаките си срещу турските позиции в Идлиб, убивайки няколко турски войници. Русия твърди, че някои от нейните войници са били убити при нападения от турска страна. Стотици сирийци, както войници, така и цивилни, са били убити в ескалиращите боеве, а десетки хиляди бяха принудени да напуснат района, създавайки нова бежанска криза.

Опциите на Путин спрямо Ердоган са ограничени. Турция е важен икономически партньор за Русия - двамата лидери искат търговията между двете страни, която в момента е за около 30 милиарда долара, да достигне 100 милиарда долара. Членството на Турция е от решаващо значение за надеждите на Русия да поддържа международни организации в Кавказ и Централна Азия. Путин иска и да подклажда несигурността в НАТО, произтичаща от въпроса с ангажираността на Турция към Алианса.

Ердоган знае всичко това. Ако можем да се осланяме на подхода му към САЩ и Европа, той ще продължи да притиска Русия за отстъпки в Сирия и Либия, и кой знае къде другаде.

Може ли Вашингтон да се възползва от ситуацията, както направи Русия, когато отношенията на Турция със САЩ се обтегнаха? Може би, но това би изисквало Путин да отстъпи срещу Ердоган, а турският лидер да погледне отново на запад. Ситуацията все още не е такава. Ако стигнем до този момент, САЩ ще трябва да покажат дипломатически умения от висока класа - по-висока, отколкото демонстрираха през последните години, за да избавят Ердоган от изолацията.

Засега обаче американските представители могат спокойно да се наслаждават на откритието на Путин какво означава да бъдеш приятел на Ердоган.