Трябва ли Федералният резерв да понижи лихвите заради коронавируса?

За централните банкери по света сега да действат на местно ниво означава да мислят за Китай, пише Дейниъл Мос за Bloomberg. 

Разпространението на коронавируса вероятно ще засегне растежа в континенталната част на Китай достатъчно силно, за да предизвика глобален отговор от паричната политика. Това означава намаление на лихвите, което да последва миналогодишните стъпки за облекчаване. Постъпването по друг начин би било равносилно на отричане на огромната роля, която Китай играе в международната търговия спрямо 2003 г. - последният път, когато епидемия ограничи икономическата експанзия на страната. Тогава глобалният растеж бе почти незасегнат. Този път той ще пострада и то бързо. Централните банки действаха решително, тъй като търговската война се разгръщаше и икономическите настроения се влошиха. Захвърлянето на този толкова полезен модел на поведение би било загуба.

Изглежда логично „кварталните ченгета” да са първата отбранителна линия. Китайската народна банка наводни финансовата система с ликвидност и натисна лихвите в рамките на минути, след като местните пазари отвориха в понеделник след продължителна пауза. Централната банка на Австралия заяви във вторник, че вирусът има "значителен ефект" върху най-големия търговски партньор на страната. Въпреки че запази лихвените си проценти, мнозина очакват поне едно намаление през следващите месеци. Филипините се очаква да снижат разходите по заемите в четвъртък. В Индия вирусът може да бъде още един фактор, който притиска централната банка да възобнови лихвените съкращения след агресивните намаления през 2019 г.

Въпреки че всичко това е обнадеждаващо, регулаторните действия в Азия са необходими, но недостатъчни. За истински глобален отговор Федералният резерв ще трябва да се намеси. Това няма да е голям скок, въпреки че централната банка предпочита да задържи основната си ставка след три понижения през миналата година. От декември насам нейни представители дават да се разбере, че ако Фед пипне лихвите, то ще е по-скоро в посока надолу. Упорито ниската инфлация беше обезпокоителна доста преди вниманието на света да се насочи към Ухан.

Инвеститорите в облигации започват да правят залози за спасителна акция от страна на Фед. Те имат основания. Във всяко от трите изявления на централната банка, с които бяха обявявани намаленията на лихвите през миналата година, предизвикателствата в световен мащаб бяха на първо място, а инфлацията - веднага след това: „В светлината на последиците от глобалните развитие за икономическите перспективи, както и на фона на приглушения инфлационен натиск, комисията (за открития паричен пазар - FOMC, бел. ред.) реши да намали целевия диапазон на ставката по федералните фондове до... '' Миналия петък вицепрезидентът Ричард Кларида нарече вируса "уайлд кард".

Ако Фед желае да се застрахова срещу най-лошия сценарий от Ухан, той вече е поставил основата. Промяната в езика и тона на регулатора показва колко далеч сме стигнали от дните, когато най-мощната монетарна институция в света едва поглеждаше отвъд бреговете на Америка. В повече от 700 страници стенограми от заседанията на FOMC от първата половина на 2003 г. острият респираторен синдром (SARS) беше споменат 33 пъти, а Китай - 19. За сравнение, Япония, която се намираше във второто десетилетие от икономическата си криза, бе спомената 123 пъти. Фед предприе единственото си понижение на основната лихва през юни същата година.

Какъвто и да е отговорът на Федералния резерв, това няма да промени факта, че сега Китай отговаря за 40% от растежа на глобалния брутен вътрешен продукт. Пекинските регулатори реагираха много по-бързо от американските си колеги, тъй като континенталната им икономика започна да се охлажда през 2018 г., което само се изостри от търговската война. Когато Фед накрая намали лихвените проценти миналия юли, това просто даде възможност на централните банки в Азия да продължат по своя път: Председателят Джером Пауъл беше ускорител на процеса, а не катализатор.

Това, че САЩ не бяха първите, които реагират, е историческа промяна. Доминиращата роля на долара във финансите означава, че Фед ще остане най-важната централна банка в света, но вече не е единственият двигател.

Сега всеки е зависим от просперитета на Китай или пък от неговото нещастие. Централните банкери показаха, че разбират това през 2019 г. Ще им бъде полезно да запомнят този урок.