Денят на независимостта за Великобритания

Този петък вечер бележи епохално събитие в историята на Европа, след като Обединеното кралство напуска Европейския съюз (ЕС). Измина дълъг път от референдума за Brexit през юни 2016 г., докато се стигне до този момент - толкова дълъг, че е лесно да се изгуби значението на събитието сред мъглата от политическо объркване в процеса, пише Wall Street Journal в редакционен коментар.

Британските избиратели мислят различно. Техният вот през 2016 г. за излизане от ЕС, потвърден от парламентарните избори през декември, не беше вот за война и бедност. Това беше вот за различна и, според тях, по-добра форма на мир и просперитет, отколкото ЕС може да предложи.

Какво представлява тази британска визия? Преди всичко тя е демократична. Избирателите отстояха правото си да избират. Най-резониращата тема на кампанията за референдума през 2016 г. беше „връщането на контрола“, чрез която поддръжниците на Brexit имаха предвид решенията за бъдещето на Великобритания да се вземат от нейния парламент.

Този референдум разкри колко недемократична е станала британската политика, след като вземането на решения бе предоставено на Брюксел. Големи области във Великобритания и големи сегменти от обществото се почувстваха лишени от права и поискаха да си върнат управлението.

Британската политика след референдума стана толкова свадлива - понякога до точката на нефункциониране, защото избирателите имаха дързостта да отстоят своето въпреки съпротивата на политическата и бюрократична класа на статуквото. В този смисъл Brexit отприщи по-голяма и отдавна просрочена политическа ревизия. Brexit отхвърли дълъг списък от центристки политици отдясно и отляво, които използваха членството в ЕС като извинение за собствените си посредствени икономически резултати.

Декемврийската предизборна кампания беше най-идеологически интересната от 80-те години на миналия век, след като британците трябваше да направят категоричен избор между смели идеи отдясно и отляво. Те загърбиха Лейбъристката партия, чиито градски прогресисти вече не представляват работничеката класа, и разчистиха пътя за нов вид икономически реформистки единен консерватизъм.

Една характеристика на тази нова политика е как неподатливите избиратели бяха подложени на икономически страхове, което е за добро. Великобритания се възползва от неограничената търговия с ЕС и сега е изправена пред сериозни сътресения, тъй като бизнесът се адаптира към загубата на тези ползи. Брюкселските сановници обаче не притежават вълшебен еликсир, способен да стимулира икономическия растеж. Попитайте безработните френски младежи, стагниращите немски предприемачи или някой в ​​Гърция.

Британците вместо това чуха европейската загриженост, че Brexit ще предизвика „състезание към дъното“ по отношение на икономическата политика. Това наистина означава, че политиците от ЕС са наясно, че една по-свободна британска икономика, по-отворена към търговията у дома и извън ЕС, би осигурила просперитет на повече хора, отколкото континенталната социалдемокрация. Британските гласоподаватели в крайна сметка може да не възприемат тази отворена визия, но те си осигуриха избор. Те също така могат да държат лидерите си отново отговорни за резултатите.