Ще оправдаят ли очакванията новите руски министри?

Това обаче е класическа ситуация на наполовина пълна, наполовина празна чаша. Хуснулин е любима цел на антикорупционните разследвания. Приятелите му очевидно са се възползвали извънредно от московския бум в строителството. Олимпиадата в Сочи на стойност 50 милиарда долара може да се разглежда като голям успех или чудовищно прахосване, в зависимост от това на коя страна сте. Намаляването на разходите от Решетников в Перм доведе до края на много обичан футболен отбор. Той също така не успя да задържи Теодор Куренцис, световноизвестен диригент, който напусне поста си като художествен ръководител на Пермската опера. Решетников е мишена на антикорупционния активист Алексей Навален като собственик на изненадващо скъпи недвижими имоти в Москва, за които е дал уклончиви обяснения.

Това е Русия на Путин, в която държавата притежава цялата икономическа сила. Държавните служители, които прилагат тази сила, са ръководители в своеобразна корпорация Русия, която ги възнаграждава с ниво на личен просперитет, което обикновено не се предоставя в други държави. Те не са некомпетентни или пък съсредоточени върху това да крадат, колкото могат. Те просто са обучени да постигнат основните показатели за изпълнение, определени от държавата за нейния напредък, а не за този на нацията. Възпитана в мениджърско-консултантски измерители, тази нова порода държавни служители разви известен цинизъм и презрение както към частниците, които работят в нейната област на експертиза, така и към обикновените хора. Интересите на държавата се разглеждат като отделни от интересите на плебса.

Главната задача на новото правителство е да осъществи така наречените „национални проекти“ на Путин на стойност 400 милиарда долара чрез инвестиции в инфраструктура и социални услуги до 2024 г. През 2019 г. ръководителите, отговорни за изпълнението на тези проекти, не успяха да получат видими резултати или дори да похарчат цялото налично финансиране, така че изглежда на Мишустин е било казано да събере "дрийм тийм" от хора с постижения, който най-накрая да удовлетвори Путин. Първият му вицепремиер е Андрей Белоусов, доскоро главен икономически съветник на Путин и, като квалифициран икономист, уважаван дори от опонентите му в академичните среди, мозъкът зад „националните проекти“. Антон Силуанов, който заемаше поста на първи вицепремиер при Медведев, и харчеше толкова малко, че Русия натрупа 554 милиарда долара валутни резерви, беше понижен до обикновен финансов министър.

Но бавният растеж на Русия (1,2% миналата година според икономисти, следени от Bloomberg) всъщност не е проблем на изпълнението. До голяма степен той е резултат от тлеещ конфликт между всемогъщата и всевиждаща държава и останалото руско общество, от заможни частни предприемачи до обикновени работници, затънали в безнадеждна бедност. Създавайки този нов кабинет през последните четири години от президентството си, Путин залага на повече подчинение, повече държавно планиране, повече доене на икономиката - в която петролът и газът вече представляват само 6,5% от БВП, спрямо една четвърт през 2010 г. - за да постигне растеж чрез преразпределение, ръководено от правителството.

Кариеристите от новия екип са добри в това нещо и вероятно ще получат някакви резултати, достатъчни поне за подобряване на автобиографиите си. Но резултатите, който те знаят как да получат, не водят до икономическото изобилие, което може да постигне само отприщената частна инициатива. Това обаче може да се пробва само след като Путин си отиде. Той не вярва в такива неща.