Путин не можа да си върне любовта на народа през 2019 г.

Тази готовност да се наказват хората, преди да станат наистина опасни, е в съответствие с другите стъпки на Путин тази година. Той подписа руската версия на закона срещу обидата на държавния глава и много хора бяха глобени за обида на президента онлайн. Той също одобри закон, който позволява да се обявяват хора за „чужди агенти“ заради споделяне на статии от медии, финансирани от чуждестранни правителства, или поради работа към организации, спонсорирани от чужбина.

Путин се опитва да превърне режима си в устойчив на преврати чрез създаване на своеобразна система за ранно предупреждение по отношение на гражданите, които обмислят протести поради политически, икономически или екологични причини - около една четвърт от пълнолетното население на страната, според социологическо проучване на Центъра Левада. Тази тактика говори много за уменията, опита и далновидността на Путин като репресивен лидер, но едва ли увеличава неговата популярност. Въпреки че технически рейтингът на одобрението на Путин е близо 70%, данни от руските анкети са изкривени от нежеланието на обикновените хора да критикуват властите пред непознати. Така или иначе текущият рейтинг на одобрението на президента е близо до историческо дъно.

В „Путин срещу народа“ - според мен, най-проницателната книга за руската политика, публикувана тази година - Греъм Робъртсън и Самюъл Грийн пишат, че популярността на Путин е „единственото нещо, което държи кораба на Кремъл на повърхността“. Това означава, че: „Когато позицията и властта зависят до голяма степен от гражданите - от възприятието за социалната им среда, чувството за консенсус и широтата на тяхното въображение - тази подкрепа може да изчезне почти за една нощ. Властта на Путин ще се срине, когато най-малко го очакваме.”

Ако Путин разбира това и подозирам, че го прави, трайната му неспособност да подобри рейтинга си трябва да бъде важен фактор за неговото мислене до 2024 г. Дали тогава ще се опита да се задържи с някакъв трик или ще се опита да предаде властта на доверен приемник, както направи с Дмитрий Медведев през 2008 г.?

Първият сценарий се усложнява от недостига на възможности. Например, цяла година Кремъл оказва натиск върху съседна Беларус да предприеме сливане с Русия - схема, която би могла да постави Путин начело на новото държавно образувание без да е необходимо да се променя руската конституция. Но срещата на Путин през декември с белоруския президент Александър Лукашенко приключи без напредък. Лукашенко успешно отхвърли споразумението за сливане, което е непопулярно в Беларус, въпреки икономическата зависимост на неговия авторитарен режим от Русия.

Сценарият с предаването на властта на наследник от своя страна изглежда несигурен, ако Путин рискува да стане по-малко популярен от него. По-рано тази година в Киргизстан екс-президентът се опита да си върне властта от избрания приемник, който наруши политическата линия, но беше осуетен и хвърлен в затвора, защото надцени подкрепата за себе си.

Поддържането на добре финансиран апарат за правоприлагане и измислянето на начин да остане във властта след изтичането на мандата му изглежда е най-добрият вариант за Путин, за да продължи Русия по пътя, на който я е поставил - и за да  живеят щастливо след 2024 г. той, семейството и приятелите му. Руският президент без съмнение би предпочел да бъде обичан заради успешните си икономически политики, но ако отиващата си година е показателна, това е най-малко вероятният сценарий.