Кристин Лагард ще председателства първото си заседание на управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) в четвъртък. Интересът на пазара към нейната дебютна пресконференция след съвета няма да бъде насочен толкова към лихвените проценти или покупките на активи, колкото към „стратегическия преглед“ на целите и инструментите на ЕЦБ, пише за Financial Times Реза Могадам, вицепрезидент на Morgan Stanley и бивш ръководител на европейския отдел на Международния валутен фонд (МВФ).
Ключови членове на управителния съвет настояват шумно за подобен преглед от септември, когато бившият президент на банката Марио Драги, преследвайки по-висока инфлация, прокара нов пакет стимули въпреки техните възражения. Несъгласните поставиха прост въпрос: наистина ли е проблем, ако инфлацията е 1 на сто, а не целта от „под, но близо до 2 процента“? И ако не, защо просто не бъде понижена целта?
Пазарите разбират, че въпросът е не само по-сложен, отколкото изглежда, но и че отговорът ще бъде по-мащабен от следващата промяна на паричната политика.
Критиците на целта от 2% цитират три общи аргумента. Първо, безполезно е да се борим със структурните сили, които стоят зад ниската инфлация, като технологиите и застаряването. Второ, на сегашните нива потребителите и инвеститорите почти не отчитат инфлацията, камо ли да основават решенията си на нея, и това може би е същността на ценовата стабилност. Трето, преследването на 2-процентна инфлация надува цените на активите и посява семената на следващата криза.
Тези аргументи звучат правдиво, но те не обосновават промяната на целта от 2%, което би причинило повече вреда, отколкото полза.
За начало, няма нищо структурно или „естествено“ в сегашното ниво на инфлация от 1% - точно както нямаше нищо естествено в инфлацията от 7 на сто през 80-те години. Тогава цените на петрола изиграха роля, но именно рамките на паричната политика узакониха високата инфлация и беше необходима реформа на тези рамки, за да бъде тя укротена. Валидирането на текущите нива на инфлация рискува да укрепи ниските и трайни ценови очаквания.
По-нататък, трудно е да се разбере как ЕЦБ би могла да намали целта за инфлацията без предизвестие или последици: изоставянето на ключово предположение, което е заложено в съществуващите финансови договори, завинаги променя реалната възвръщаемост на спестителите и реалните разходи за кредитополучателите. Един процентен пункт по-ниска инфлация може да изглежда незначителен за лаиците, но при десетките трилиони еврови активи това е съществено преразпределение на доход от кредитополучателите към спестителите.
И накрая, по-ниска - и уж по-постижима - инфлационна цел би усложнила живота на ЕЦБ. От една страна, ако инфлацията вече се е установила около новата цел, паричната политика вероятно трябва да бъде „нормализирана“. Но скорошно повишаване на лихвите и обръщане на количественото облекчаване е перспектива, която няма да се понрави дори на ястребите. Последното нещо, от което се нуждае линеещата Европа, са по-високите реални лихви вследствие на по-ниската текуща инфлация.
Нещо повече, по-ниската инфлационна цел, която не е синхронизирана с другите големи централни банки, може да засили еврото, като по този начин потисне цените и икономическата активност. Ниската инфлация също така прави по-лесно регионът да бъде тласнат към дефлация и ще е по-трудно за страните от еврозоната да коригират относителните цени без някои от тях да изпаднат в дефлация.
Ако явното намаляване на целта за инфлацията е толкова трудно, защо просто не оставим сегашната цел да отмре от само себе си? Това би било повече от неудобно за ЕЦБ, институция, чиято основна цел е ценовата стабилност. Всяко мълчание би било оглушително, всяко бездействие би било многозначително. Пазарите ще заключат, че целта е де факто понижена. Спадащите измерители на бъдещата инфлация сочат, че това вече се случва.
Какво тогава трябва да се направи? Целта на ЕЦБ за „близо до, но по-малко от 2 на сто“ инфлация дава отрицателен уклон на очакванията. Просто въвеждането на диапазон - да кажем привидно безобидните 1,5-2,5 на сто - няма да реши този проблем, но може да го влоши, ако бъде разпознат като разширяване на зоната на комфорт на ЕЦБ под 2 на сто.
Постигането на трайно повишаване на инфлационните очаквания изисква пазарите да бъдат убедени в две неща. Първо, че спадове на инфлацията под целта ще бъдат последвани от скокове над нея. Второ, че ЕЦБ е подготвена да използва агресивно инструментите, с които разполага.
Те включват закупуване на активи от частния сектор, по-отрицателни лихвени проценти (със защита за бедните спестители) и - ако може да се намери политическа воля за координирана фискална експанзия в еврозоната - по-нататъшни покупки на държавни облигации от ЕЦБ.
За Лагард стратегическият преглед е основна битка, която може да определи нейния мандат начело на най-добре функциониращата европейска институция. Тя ще се нуждае от всичките си прехвалени дипломатически умения, за да не позволи на ЕЦБ да хвърли кърпата относно инфлацията и да се насочи към паричен аналог на строгата фискална политика.
преди 4 години И при 2 процента инфлация как ще теглиш кредит когато пари не се харчат за да може да спечелиш и да си плащаш кредита. Това че няма лихва показва че няма търсене на кредит защото ако в някой попадат излишни пари той ги спестява, като ги спести ти как ще спечелиш да връщаш кредит - не връщащ само лихвата а и главницата и наистина не може да върнеш пари освен с друг кредит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години 2% инфлация може да се измерят само със спиртомер точно, нормалната инфлация е 5% . Толкова ли няма кой да каже че инфлацията не може да се спира и ограничава защото се натрупва, а който го прави просто си проси в един момент хиперинфлация и икономически бардак. Като няма инфция да емитират пари и да ги раздават отгоре надолу - ббд общоевропейско, след време ще се разбере че сме се самонаказвали и особенно с бондовете и еврофондовете които са едни пари които накрая се разпределят за Азия. За какво са ни свръхстабилни валути - да купуваме с тях вносно производство и после ще се борим с климатичните промени. Светът при всички положения се разделя на две и не може да се промени това, нека да не сме разделени тук отрицателна популация а оттатък свръхпопулация. Няма значение признака, разделението е неотменно а това борене на инфлацията при положение че има дефлация е дементно състояние. 5% инфлация е осезаема и може да се каже че я има, но такива стойности от 2 процента как разбраха въобще че я има. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Стига лъжи и манипулации. Първо инфлацията е много по голяма от 2%.Тези 2%,са само едни кухи приказки и лъжи. Лагард е кукла на конци, от нея не зависи нищо. Европа не се нуждаела от високи лихви, или вдигане на лихвите.Тази извратена лихвена политика удари живота на хората по цял свят, храни, жилища, стоки и услуги, и това е видно от всички. С писане и говорене, за 2 %, инфлация,вече дори и децата се смеят, на тези откровенни глупости. Лихвите трябва да се вдигнат, за са се види, кой какво е взел като дълг, и дали е било разумно, поемането на този дълг. Най добре е,вече хората да минат към натурална размяна, ваучери, и златен стандарт, а банкери като Кристин Лагард, Марио Драги да си понесат последствията и да бъдат вкарани в затвора, защото техните действия са престъпления срещу човечеството. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Ти кога ще разбереш, че тегленето на кредити е опция само за държави с реална икономика. Нашата няма нищо общо с нея. Във валутен борд сме, не можем да си печатаме пари ей така, че евентуално да си сваляме/вдигаме валутата. Държавните заеми, не е ясно точно с каква цел се теглят и къде отиват парите. Хората, които имат възможности, теглят кредит за нов бизнес, а не за да си купят нов телевизор от "черния петък", че бил на "далавера". А ако ти не спестяваш нищо от заплатата си, то ти си ***. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Да не отстъпваме от инфлационните цели, те са жизнено необходими за икономиката ни. Да може да се облегчаваме количествено и да можем да постигнем поне 2% инфлация, при отрицателни лихви, това ни е пътя напред. Да може хората да теглят кредити и да са спокойни, че няма нужда да спестяваат, защото винаги може да теглят кредит. Това е икономика. отговор Сигнализирай за неуместен коментар