Как да реформираме днешния нечестен капитализъм?

През последното десетилетие Amazon, Apple, Facebook, Google и Microsoft заедно са осъществили над 400 придобивания в световен мащаб. Доминиращите компании не трябва да могат да закупуват потенциални конкуренти по свое усмотрение. Подобна пазарна и политическа сила е неприемлива. Подобряването на политиката за конкуренцията трябва да започне от допускането, че сливанията и придобиванията трябва да бъдат правилно обосновани.

Второ, финансите. Един от най-поразителните изводи на проф. Филипон е, че цената на финансовото посредничество в САЩ не е спаднала през последните 140 години, въпреки технологичния напредък. Този застой в разходите, уви, не означава финансова стабилност. Има също така доказателства, че сега просто има твърде много кредит и дълг. И тук съществуват радикални решения: да се повишат значително капиталовите изисквания за банковите посредници, като същевременно се намалят нормативните интервенции; и най-важното, елиминиране на данъчното приспадане на лихвите, за да се постави дълговото финансиране наравно с това чрез акции.

Трето, корпорациите. Акционерното дружество с ограничена отговорност беше страхотно изобретение, но също така е силно привилегирована организация. Тесният фокус върху максимизиране на стойността за акционерите изостри лошите странични ефекти. Както докладът на Британската академия „Принципи за целенасочен бизнес“ твърди, „целта на бизнеса е да решава проблемите на хората и планетата печелившо, а не да печели от причиняване на проблеми“. Това е очевидно. Освен това е безнадеждно да разчитаме само на регулацията да ни спаси от последствията на късогледото бизнес поведение, особено когато бизнесът използва огромните си ресурси за лобиране. Американската Кръгла бизнес маса призна това. Нужни са ни нови закони, за да се извършат необходимите промени.

Четвърто, неравенството. Както предупреждава Аристотел, отвъд определена точка неравенството е разяждащо. То прави политиката далеч по-откъслечна, подкопава социалната мобилност, отслабва съвкупното търсене и забавя икономическия растеж. Хедър Буши разказва за всичко това с убедителни подробности. За справяне с неравенството ще е необходима комбинация от политики: проактивна политика в областта на конкуренцията; атаки срещу избягването и укриването на данъци; по-справедливо споделяне на данъчната тежест, отколкото то е сега в много демокрации; повече разходи за образование, особено за най-малките; и активни политики на пазара на труда, съчетани с прилични минимални заплати и данъчни кредити. САЩ имат слабо участие на работната сила сред хората в активна възраст, въпреки нерегламентираните пазари на труда и минималната социална държава. Възможно е да имаме далеч по-добри резултати.

И накрая, демокрациите се нуждаят от обновяване. Вероятно най-важните притеснения са за ролята на парите в политиката и начина, по който работят медиите. Парите купуват политиците. Това е плутокрация, а не демокрация. Зловредното въздействие на фалшивите новини (които са обратното на това, което смята американският президент) също е ясно. Имаме нужда от публично финансиране на партиите, пълна прозрачност на частното финансиране, както и далеч по-широко използване на консултативните форуми.

Без политическа реформа малко от онова, от което се нуждаем, ще се случи. Ако нещата останат такива, каквито са, икономическото и политическо положение вероятно ще се влошава, докато нашата система на демократичен капитализъм се разпадне изцяло или частично. Каузата в такъв случай е голяма. Такава е и спешността. Не трябва да приемаме статуквото. То не работи и трябва да се промени.