САЩ се колебаха твърде много за „Северен поток 2“

„Северен поток 2“, противоречивият руски проект за газопровод, получи последното разрешение, което му бе необходимо, за да преодолее разстоянието между Ленинградска област и балтийския бряг на Германия. Вероятно вече е твърде късно САЩ да попречат на Русия да завърши проекта до края на тази година, пише Леонид Бершидски за Bloomberg. 

„Северен поток 2“ е част от плана на руския президент Владимир Путин да пренася природен газ за Европа, без да е необходимо да минава през Украйна. Новият газопровод ще може да транспортира 55 милиарда кубически метра газ, повече от половината от който капацитет Русия сега изпомпва през украинската система, което би означавало за Украйна загуба на 3 милиарда долара годишни приходи от транзит на газ. САЩ биха искали да предотвратят това и също така да попречат на сравнително евтиния руски газ да се превърне в пречка за увеличаване на износа на втечнен природен газ от САЩ за Европа. Президентът Доналд Тръмп твърдеше, че Германия е твърде зависима от руския газ и многократно заплаши европейските компании, участващи в проекта, със санкции.

Междувременно Русия побърза да положи тръбите. На 1 октомври Газпром, руският експортен гигант, заяви, че строителството е завършено на 83%, като по дъното на Балтийско море са положени 2042 километра тръби. Имаше обаче препятствие: В продължение на две години Дания не даваше разрешение за участъка, който трябваше да премине през териториалните й води. На 30 октомври страната най-накрая го предостави, което позволи на газопровода да поеме по възможно най-краткия път, а според Газпром участъкът може да бъде изграден за пет седмици.

В действителност Дания не би могла да удържа крепостта вечно, докато САЩ се колебаят. Неотдавнашният спор относно интереса на Тръмп да купи Гренландия не допринесе за това датското правителство да продължи да протака.

Коболиев призова за западни санкции като следваща стъпка. И в това той е подкрепен от някои американски законодатели. Сенаторът републиканец Тед Круз обеща да накара колегите си да приемат законопроекта, който той предложи заедно със сенатора демократ Джийн Шъхийн, който би наложи санкции на корабите, които полагат тръбопровода.

Този законопроект обаче е малко вероятно да забави много строителството. Въпреки че „Газпром“ използва швейцарски изпълнител - Allseas Group - за полагане на тръбите, той може да използва свой собствен кораб, „Академик Черский", за последния участък.

Така че вече е късно САЩ да действат. Санкциите срещу финансирането на газопровода можеха да са ефективни преди европейските компании - Royal Dutch Shell, Engie, Uniper, OMV и Wintershall - да предоставят необходимото. Санкциите срещу корабите за полагане на тръби можеха да имат ефект преди да започнат строителните работи. Най-малкото те можеха да дадат на Украйна повече време да предоговори договора си за транзит на газ с Газпром, който изтича в края на тази година.

Завършеният „Северен поток 2“ поне ще помогне на плановете на Германия да спре да използва въглища за производство на енергия до 2038 г. - планове, които не могат да разчитат изцяло на възобновяема енергия, докато не се усъвършенства технологията за съхранение. (По-голямата част от въглищата, които ще бъдат заменени, между другото, са руски.)

Сега Украйна, подкрепена от ЕС, иска 10-годишен договор за изпомпване на 40-60 милиарда кубически метра природен газ. Русия обаче настоява, че всяко дългосрочно споразумение трябва да урежда претенциите на Украйна към Газпром за един милиард долара и засега е вероятно да се съгласи само на краткосрочна сделка. Междувременно Русия ще продължи да работи за привеждане както на „Северен поток 2“, така и на Турски поток, предназначен за снабдяване с газ на Южна Европа, към пълен капацитет.