Докато по-слабите страни в еврозоната Италия и Гърция е по-вероятно да приветстват мерките на паричната политика, обявени от ЕЦБ в четвъртък, от Франция се доловиха ясни критики: Жак дьо Ларозие, бивш ръководител на Международния валутен фонд и централната банка на Франция, заяви, че ЕЦБ има „нереалистична целева инфлация ". По принцип Испания се възползва от политиката на ЕЦБ за ниски лихви, но няколко основни банки, страдащи от ниски лихви, също са базирани в тази държава. Така че и от Перинеите се долови ясна критика.
На предпоследната среща на централните банкери под ръководството на Марио Драги в четвъртък Управителният съвет на ЕЦБ реши да стартира всеобхватен пакет от мерки за облекчаване на паричната политика. Централната банка понижава лихвите и сигнализира на инвеститорите и спестителите, че ще трябва да се примиряват с ниските лихви още много дълго време. Освен това тя възнамерява да рестартира своите покупки на облигации през ноември. Банките, чиито представители предупреждават в продължение на седмици за по-ниските лихвени проценти, може да бъдат облекчени от т. Нар. Tiering, както и от още по-благоприятни условия за дългосрочни заеми (За да се подпомогне предаването на паричната политика чрез банките, ще бъде въведена двустепенна система за олихвяване на резервите, при която част от държаната от банките свръхликвидност ще бъде освободена от отрицателния лихвен процент по депозитното улеснение).
По този начин Драги определя курса на ЕЦБ дори навлизайки в мандата на определената му за наследник Кристин Лагард. „Пакетът е доста ефективен, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план", подчерта италианският банкер. Той оправда решението с продължаващия икономически спад, рискови фактори като търговската война и с преразглеждането на прогнозите за инфлацията.
Ето как реагираха някои държави в еврозоната на решението.
Франция
Във Франция политиката на ЕЦБ е остро критикувана. Жак де Ларозие, бивш ръководител на Международния валутен фонд и Banque de France (централната банка на Франция), заяви, че ЕЦБ има „нереална цел за инфлацията“ и „прекомерно приспособима парична политика“, водеща до значителни рискове и „сериозни икономически изкривявания“.
Вместо два процента, един процент инфлация е подходяща цел, смята той. И други коментари на медиите и на участниците на финансовия пазар са в подобна насока. Централните банки вече не биха имали възможност за маневра, когато всъщност се стигне до рецесия, предупреждава бизнес вестникът Les Echos.
Дори някои мениджъри на активи, които всъщност би трябвало да се радват заради очаквания ефект на фондовия пазар, стават скептични и изтъкват, че самата ЕЦБ вероятно не вярва в ефекта от своята политика, тъй като е понижила очакваната инфлация.
Настроението започва да с е повишава. Ако по-рано имаше консенсус, че ултраразхлабената парична политика е оправдана, днес френското правителство критикува антисоциалните ефекти на разпределение. Дори левият икономист Тома Пикети предупреждава за възможни дестабилизиращи ефекти и изтъква, че покупките на облигации от централната банка не биха могли да решат всички икономически проблеми.
Италия
Разбира се, в Италия няма критики за мерките, които ръководителят на ЕЦБ Марио Драги обяви в четвъртък. Третата по големина икономика в еврозоната, с проблемите си с дълга и растежа, беше един от бенефициерите на разходната политика на Европейската централна банка досега. Но също така липсва и голяма подкрепа за решението. Това се дължи и на новото правителство в Рим, което е на власт само от няколко дни и трябва да определи след края на управлението на евроскептичното популистко правителство новия икономически курс. „ЕЦБ надхвърли очакванията на участниците на пазара“, коментира икономистът Лоренцо Кодоньо.
В Италия обаче сериозен интерес предизвикаха не наказателните лихви, а две други решения на централната банка: Първо, че за програмата за изкупуване на облигации (QE), която сега е възобновена на 1 ноември, няма крайна дата - за първи път. Корекция на количествените облекчения трябва да има, само когато ЕЦБ повиши ключовия лихвен процент, заяви Драги. Това е изненадващо според анализаторите в Италия.
„Този ход ще ни отведе към японизация на паричната политика в Европа", казва Лука Мецомо, главен макроикономически анализатор на голямата банка Intesa Sanpaolo. В Япония отдавна има ниска инфлация, ниски лихви и слаб икономически растеж.
А освен това едно изречение на Марио Драги привлече сериозен интерес в Италия: „Паричната политика достигна своите граници, сега е крайно време фискалната политика да поеме отговорността си“. Сега трябва да се погрижим за търсенето и да се даде възможност възвръщаемостта да нараства. Това дава на Италия надежда за разбиране на нуждите ѝ. В тази връзка се дискутира и възможността за преразглеждане на Пакта за стабилност.
Скоро Италия ще трябва да представи проектобюджета за 2020 г. Страната е в застой и в същото време има най-висок дълг в ЕС след Гърция. Премиерът Джузепе Конте вече се опита да измоли в Брюксел повече време за намаляването на публичния дълг. Малко вероятно е с програмата си за растеж той да успее да изпълни целта за дефицит на Европейската комисия и предстоят нови преговори.
Промяната на правителството вече доведе до спад на рисковата премия върху италианските ценни книжа в сравнение с бундовете, пише коментатор, а новото правителство се посрещна с оптимизъм от пазарите, главно заради подновения диалог с ЕС.
Следователно, с оглед на бюджетните преговори, очакваната по-ниска цена на финансирането на дълга е „важен резервен вариант“, който може да се използва, за да се напаснат цифрите. Новите решения на ЕЦБ може да доведат то спестявания в размер на между 2 до 3 милиарда евро, ако Италия успее да получи по-евтини кредити.
преди 5 години В статията изобщо не е споменато ,че на самото заседание представителите на ФРАНЦИЯ ,ГЕРМАНИЯ ,ХОЛАНДИЯ,АВСТРИЯ И ЕСТОНИЯ + Беноа Кер са гласували против.А това са реално големите в ЕС с 50 % от БВП и населението...За разлика от 2015г. Франция е сменила лагера. За пръв път такова разделение в ЕЦБ и вероятно временна победа на "бедни" над "богати". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Да , май натам се върви, една интересна статия:" Когато, през 1995, основният лихвен процент на банката най-сетне е свален до 0,5%, вече е късно започва дефлация и лихвената политика на банката, за цели десет години, на практика, е изключена от арсенала на средствата за икономическо регулиране. Така японската икономика попада в класическия капан на ликвидността: при лихвен процент, близък до нулата, дефлацията води до увеличаване на реалния лихвен процент, при което по-нататъшно намаляване на номиналния процент вече е невъзможно и това води до рязко дестимулиране на инвестициите."https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/95-2008/broi2-2008/1361-balonat-heysey-yaponskata-finansova-kriza-ot-kraya-na-hh-vek-i-poukite-za-savremennata-globalna-ikonomika отговор Сигнализирай за неуместен коментар