80 години от пакта Молотов-Рибентроп и тайния протокол към него

Известен официално като Договора за ненападение между Германия и СССР, пактът Молотов-Рибентроп - подписан точно преди 80 години - изуми света, пише за в. Wall Street Journal Джулиана Джерън Пилон, старши сътрудник в областта на Западната цивилизация при института Александър Хамилтън.

Това не беше съвсем правилно. Както немският преговарящ Карл Шнуре е забелязал месец преди това, „въпреки всички различия в техните светогледи, има един общ елемент в идеологиите на Германия, Италия и Съветския съюз: противопоставяне на капиталистическите демокрации. Нито ние, нито Италия имаме нещо общо с капиталистическия Запад. Следователно ни се струва доста неестествено, че социалистическа държава ще застане на страната на западните демокрации”. Тъй като капиталистическата демокрация беше техен общ враг, защо да не обединят сили?

Хитлер и Сталин се демонизираха взаимно в продължение на няколко години, но те също имаха взаимосвързани интереси. Хитлер искаше да нахлуе в Полша без страх от война на два фронта, затова трябваше да неутрализира Съветите. Той също така се нуждаеше от достъп до природните ресурси на Русия. Сталин ламтеше за германската индустриална и оръжейна технология. На своя щаб той обясни, че може да унищожи Германия по-късно, след като Хитлер вече му е помогнал в унищожаването на „най-реакционните“ империалистически капиталистически страни, Англия и Франция. Макар че някои се уплашиха, повечето комунисти по света се съгласиха. Дори марксисткият историк Ерик Хобсбам по-късно призна, че не е имал резерви.

Хитлер нахлува в Полша на 1 септември 1939 г. Шестнадесет дни по-късно същото прави и Сталин, като твърди, че „защитава“ окупираните „братя със същата кръв“. Както беше разкрито едва след края на войната, двойното нападение е било удостоверено с таен протокол, придружаващ пакта, който определя границите на съветските и германските „сфери на интерес“ в Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия и части от Румъния.

Джоузеф Майоло, историк от Кралския колеж в Лондон, написа през 2014 г., че споразумението „е дало възможност на двата режима да експериментират с брутално налагане на своите идеологически визии върху народите от Източна Европа“. Британският историк Роджър Мурхаус, чиято книга от 2014 г. „Съюз между дяволи“ включва наскоро публикувани документи от съветско време, пространно показва, че „между окупационните политики, приети от нацистите и Съветите, е имало забележителна симетрия... Двете страни дори са използвали сходни тактики: депортиране, тежък труд и екзекуции".

Съюзът на дяволите изглеждаше сърдечен. През декември 1939 г. Хитлер пожела на Сталин за рождения му ден „щастливо бъдеще с народите на приятелския Съветски съюз“. Сталин отговори с тост за „приятелството между народите на Съветския съюз и Германия, скрепено с кръв“. Но когато през лятото на 1940 г. Сталин окупира Северна Буковина, част от Румъния, Хитлер се говори, че е изпаднал в бяс. Хитлер е бил обезпокоен от близостта на съветските сили до румънските нефтени находища, които са били от жизненоважно знаение за Германия. Министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс пише в дневника си в началото на юли 1940 г.: „Може би ще трябва да се изправим срещу Съветите в края на краищата“.

На 22 юни 1941 г. те го направиха. Сталин не вярваше на разузнавателното предупреждение за германско нашествие. Но скоро той излезе с обяснение за недоглеждането си: пактът беше осигурил на страната му месеци на мир и бе предоставил „възможност“ да се превъоръжи. Това стана официалната линия. Тайният протокол, който разкрива истинската стратегия на Сталин, никога не бе споменат. Разпространяваха се слухове за неговото съществуване, като английски превод беше публикуван от St. Louis Post-Dispatch. Едва през 1948 г. Държавният департамент на САЩ пусна официално копие, заедно с хиляди други документи, иззети от германците. Москва издаде комюнике, с което обяви, че то е подправено и е „обидена“ от „фалшифицирането на историята“.

Жертвите на пакта знаеха по-добре. Но минаха още четири десетилетия, докато накрая, на 23 август 1989 г., около два милиона души образуваха човешка верига, дълга близо 400 мили през балтийските републики, за да отбележат това, което стана известно като Ден на черната лента. Берлинската стена рухна на 9 ноември същата година. На 28 декември 1989 г. в-к „Правда“ призна, че Тайният протокол е бил подписан през 1939 г. и че е нарушавал „суверенитета и независимостта на редица трети страни“. Циркът свърши.