20 години Путин на власт – повече джудо, отколкото шах

Путин изостри напреженията в рамките на НАТО, като се сприятели с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който е гневен на САЩ заради отказа им да екстрадират духовника Фетхуллах Гюлен и критиките им срещу политическата реакция на Ердоган след опита за преврат срещу него. Миналия месец Путин постигна голяма победа, след като Турция получи първите доставки на руската система за противовъздушна отбрана S-400 в нарушение на категоричната забрана на НАТО, което накара САЩ да прекратят доставкатата на изтребителите F-35 за страната. Този епизод повдигна също по-големия въпрос - който много се харесва на Путин - дали стратегически разположената Турция ще остане в съюза. 

Русия също така се възползва от охлаждането между администрацията на Обама и Саудитска Арабия, за да изгради за първи път силна връзка със саудитите. Тяхното сътрудничество се простира отвъд петрола, като включва инвестициите и дипломацията, и бе укрепено от знаково държавно посещение на крал Салман в Москва през 2017 г.

Наскоро Путин се възползва от възможността, предоставена от ескалиращата търговска война на администрацията на Тръмп срещу Китай, за да разшири разрастващото се китайско-руско партньорство и да направи Москва по-необходима за Пекин чрез засилване на военното сътрудничество. През септември миналата година китайски войски за първи път участваха в съвместни маневри в Далечния изток на Русия. Този юли дойде първият в историята съвместен руско-китайски ядрен патрул над Японско море, който предизвика гневна реакция на Южна Корея. Несъмнено Русия е по-малкият партньор в тези отношения, като се има предвид асиметрията между техните икономики. Но Путин изгради партньорство с китайския президент Си Дзинпин, негов авторитарен единомишленик, който никога не го критикува и не поставя под съмнение вътрешните му политики, след като Китай е във все по-обтегнати отношения със САЩ.

Най-накрая,  Путин напипа невралгичните точки в Европейския съюз. Колкото повече Брюксел критикува Унгария за нейния засилващ се нелиберализъм, толкова повече премиерът Виктор Орбан се сближава с Москва, която го възхвалява и му предоставя икономически и политически стимули. Популисткото и евроскептично правителство на Италия по подобен начин се превръща в откровен привърженик на Путин и критик на санкциите на ЕС срещу Русия. Путин знае как да играе играта на власт. Той дори кара папата да се съобразява с него, след като го накара да чака при една среща във Ватикана миналия месец.