Турция изостави Запада. Прав й път!

През последните няколко години, в които турският президент Реджеп Тайип Ердоган се държи все по-войнствено срещу САЩ, Европа и НАТО, външнополитическата върхушка във Вашингтон настояваше за търпение. Залповете на Ердоган, най-вече предназначени за вътрешна консумация, се смятаха за малко неудобство - със сигурност не достатъчно за Запада да изостави Турция.

Действията на Ердоган сега съвпадат с неговата реторика. Неговото решение да купи руските системи за противоракетна отбрана С-400 е пръст в окото на НАТО. Западни представители отдавна предупреждаваха за покупката, заявявайки, че системите могат сериозно да компрометират защитата на НАТО, като предоставят на руските специалисти  достъп до жизненоважна информация за най-новите американски и европейски изтребители. Турция също ескалира напрежението с Европа, като изпрати кораби за проучване на природен газ в източните води на Средиземно море, към които претенции изявява Кипър.

Това са преднамерени провокации. Турция можеше да избере да закупи одобрени от НАТО ракетни системи със сравними възможности. Тя можеше да позволи на Европейския съюз да посредничи в областта на Средиземноморието. Вместо това, Ердоган изглежда пресметна, че с упадъка на американското влияние в региона, неговите интереси в областта на сигурността се обслужват по-добре от съюз с Русия и че президентът Доналд Тръмп ще му даде свобода да избере другата страна. Той изглежда също така вярва, че Западът няма да има куража да наложи значителни санкции.

Сега Ердоган трябва да се изправи пред последствията. ЕС вече е в процес на замразяване на контактите на високо равнище с Турция и започна да прекъсва финансовата си помощ за страната. Тъй като Анкара се подиграва с подобни мерки, европейците трябва да продължат и да наложат санкции на турските компании, участващи в офшорни сондажи в Източното Средиземноморие. Това би трябвало да възпрепятства по-нататъшния морски авантюризъм.

САЩ също трябва да продължат по-нататък. Като добро начало президентът Тръмп заяви, че Турция няма да получи изтребителите F-35, които е закупила. Неговата администрация също така отстрани държавата от програмата за производство на части за самолетите. След като заплаши да направи това, Белият дом не може да си позволи по-мека линия без промяна в поведението.

На следващо място администрацията разполага с дълъг избор от санкции, включително замразяване на активите на висши служители, блокиране на големи заеми за Турция или изцяло откъсване на страната от финансовата система на САЩ. Целта трябва да е да започне със сдържаност, но бързо да увеличи наказанията, освен ако Ердоган не осмисли грешката си и не замрази руското оборудване.

Ако тази стратегия се окаже неуспешна, САЩ и европейските им съюзници ще трябва да се изправят пред по-голям въпрос: може ли Турция изобщо да се разглежда като надежден съюзник? Въпреки че правилата на НАТО не позволяват да бъде изхвърлен член, има сериозни практически въпроси, които трябва да се разгледат, включително наличието на западни военни и хардуер - не на последно място ядрени оръжия - в базите на НАТО в Турция. През последните години някои командири от НАТО обикалят из Близкия изток в търсене на алтернативни места за тези бази. Пристигането на системите С-400 трябва да ускори търсенето им.

Няма повече съмнение, че Ердоган е направил своя избор в този спор. Западът трябва да приеме думите му и да се подготви да продължи без него.