Имаме ли наистина проблем с неравенството?

Заслужават ли богатите хора да бъдат богати? Ако да, колко богати, се пита Раймър Ригби на страниците на Financial Times?

Може би си мислите, че си струва да се запитаме това, тъй като безпокойството относно неравенството расте навсякъде. В действителност това не е вярно. Макар че неравенството нараства в много западни страни, опасенията за него – не.

Всъщност, според ново изследване на Джонатан Миджс, социолог в Международния институт за неравенствата към Лондонското училище по икономика, неравенството и вярата в меритокрацията може да вървят ръка за ръка.

Колкото по-неравно е обществото, толкова е по-вероятно хората да мислят, че богатите го заслужават. Това мислене не е ново. „Социализмът никога не е намирал почва в САЩ, защото бедните не гледат на себе си като на експлоатиран пролетариат, а като на временно затруднени милионери”, е популярен цитат, приписван на писателя Джон Стайнбек, автор на „Гроздовете на гнева”. Това вероятно е опростяване на това, което е казал Стайнбек, но често се посочва като причина за устойчивостта на американската мечта.

Смята се, че бедните нямат проблем с голямото неравенство, защото вярват или се надяват, че един ден също ще бъдат богати. Миджс посочва и други фактори. Един от тях е степента, до която хората се самоизолираха през последните няколко десетилетия. Прекарваме все повече време с икономически себеподобните си в квартала или на работното място (тук голямо значение има образованието), което означава, че е по-малко вероятно да срещнем хора, които не са като нас.

Така, ако сме богати, нашата представа за беден човек може просто да е за такъв по надолу в социалната йерархия, който един ден може да изкарва колкото нас. Ако сме бедни обаче, това може да означава, че не сме наясно със структурните бариери, които ни пречат да се изкачим по стълбицата.

Междувременно, благодарение отчасти на култа към предприемачите от Силициевата долина, ние в момента гледаме на бизнесмените като на атлети. Свръхбогатите го заслужават, защото те са брилянтните иноватори, на които разчита няшата икономика. Без тях ще бъдем по-бедни. Но наистина ли е така?

В своята книга от 2018 г. „Победителят взема всичко: Шарадата на елита относно промяната в света” Ананд Гиридхарадас пише: „Успешното общество е машина за прогрес. То взема суровия материал на иновациите и произвежда от него човешко развитие. Американската машина е счупена.” Плодовете на последната промяна, добавя той, бяха обрани до голяма степен от най-големите късметлии, по начин, по който това не би станало преди 30 години. Така че може би без тях всичи бихме били малко по-добре.