Класическата парична теория продължава да властва

„Модерната парична теория (МПТ)” е последната мода, която циркулира сред академичната общност. Това е посткейнсианска теория, която придоби влияние в средите, които се противопоставят на строгите бюджетни икономии. МПТ постановява, че фискалните дефицити нямат значение, докато държавите се финансират в собствена валута, а инфлацията е под контрол. Това е като манна небесна за защитниците на по-големите правителствени разходи.

Не е изненадващо, че МПТ надигна глава в Япония, където дългът е деноминиран в йени, инфлация почти няма, а делът на държавния дълг в БВП скочи до небесата. Защитниците на МПТ твърдят, че Япония е доказателство за тяхната теория, но всъщност истината е точно обратната, пишат във в. Wall Street Journal Джон Грийнууд, главен икономист на Invesco в Лондон, и Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета Джонс Хопкинс в САЩ.

Разнородни мощни сили предизвикаха две странни тенденции в японската икономика – драматичните промени в баланса между спестявания и инвестиции в публичния и частния сектор и провалът на паричната политика. МПТ не обяснява нито една от двете.

При избухването на глобалната финансова криза през 2008 г. японският бюджетен дефицит бе само 2% от БВП, докато комбинираният излишък в корпоративния сектор и при домакинствата възлизаше на 5,1%. В рамките на една година в Япония настъпи мащабно свиване на частните инвестиции и потреблението. През последното тримесечие на 2009 г. излишъкът в частния сектор достигна 12% от БВП. В същото време бюджетният дефицит скочи на 9,9%. Възникналият в резултат на това излишък при нетните спестявания предизвика отлив на капитали, който днес възлиза на 2,1% от БВП и финансира поток от японски чужди инвестиции.

Този модел на големи излишъци при частните спестявания, компенсирани отчасти от големи публични дефицити, продължава. Резултатът е огромно увеличение в размера и ролята на японския публичен сектор. Държавният дълг нарасна от 60% от БВП през 1990 г. до поразителните 235% днес. Но противно на МПТ, фискалната експанзия изобщо не успя да тласне икономиката.

За разлика от излишъците при спестяванията, широките парични агрегати в Япония нараснаха незабележимо. От спукването на балона от 1990-1991 г. М2 расте с незначителните 2,6% годишно. В допълнение, от 50-те години темпът на паричното обращение е отрицателен, намалявайки средно с близо 2% годишно. Това е една от най-удивителните и постоянни макроикономически връзки в исторически план – слабият растеж на широките пари заедно с намаляващото обращение на парите поддържаха нисък номиналния ръст на БВП.

Изправена пред свиващо се парично обращение, Япония трябва да увеличава широките пари М2 с минимум 5% годишно (двойно на сегашния тренд), да постигне целта си от 2% инфлация годишно и да достигне потенциален икономически растеж от 1%. На практика, неадекватният растеж на паричните агрегати М2 в продължение на близо три десетилетия, съчетан с намаляващия темп на паричното обращение, се проектират в среден икономически растеж от само 0,9% годишно. Това постави Япония в усмирителната риза на дефлацията, като цените спадаха с по 0,6% на година, измерени чрез дефлатора на БВП.