“Историята се повтаря първо като трагедия, а после като фарс. Не мога да не припомня тази прочута сентенция на Карл Маркс, всеки път когато чувам за социалистическото крило на Демократическата партия, която не е такава, каквато бащите ви я познаваха, пише Джоузеф Епстайн в Wall Street Journal.
Социализмът причини смъртта на повече от 100 милина души при управлението на Ленин, Сталин и Мао, но млади прогресивни хора искат да му дадат нов шанс. Не всички социалисти сред демократите в САЩ обаче са млади. Сенаторът Бърни Сандърс е на 77 г. Той гордо се нарича демократичен социалист, но човек се чуди дали това не е оксиморон.
При социализма държавата винаги има приоритет пред хората. За съжаление нито един социалистически режим в света не е бил поне малко демократичен, като всички са дошли на власт след професионални революции в марксистко-ленински стил, както казва Уин МакКормък.
Със своята афиширана добродетелност и твърди позиции Сандърс напомня за старите сталинисти. Той не е такъв, но, съдейки по неговия темперамент и твърдост, би бил по времето на Сталин.
Социализмът за последно бе призован в САЩ по време на Голямата депресия. Той се смяташе за панацея за съкрушената икономика – едно разбъркване на картите, след което всеки трябваше да бъде по-добре. Интелектуалците бяха особено завладени от него. Социализмът им даде обширно поле за теоретизиране, позовлявайки им да се вживяват като малки лениновци или миниатюрни троцкисти.
Майкъл Харингтън, чиято книга от 1962 г. „Другата Америка” обяви война на бедността, беше отявлен социалист. Други интелектуалци намериха за достойно занимание единствено прочистването на капитализма чрез социализъм. Радикалният писател Дуайт Макдоналд описа двете основни партии в САЩ като коя от коя по-тъпи.
Някои от тези интелектуалци смятаха за предателство да изменят на идеалистичните политики от младостта си и така и не отстъпиха от защитата си на социализма.
Социализмът все още е жив. Списание наречено Jacobin (човек може да чуе тупването на гилотината) предлага по своите думи „социалистическа перспектива относно политиката, икономиката и културата”. Ноам Чомски, който адмирира всяка левичарска кауза, нарече списанието „ярка светлина в тъмни времена”.
Тиражът на списанието се твърди, че е бил 32 000 през 2017 г., като се е увеличил двойно след избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. Очевидно острият характер на президента е насърчил интереса към социализма.
Люшва ли се политическото махало в САЩ, както е ставало много често? От едната крайност в другата, никога за дълго в покой в условията на стабилност и здрав разум.
Много от демократите в САЩ, които се обръщат към социализма, не са достатъчно възрастни, за да си спомнят ужасяващият филм отпреди близо 70 години „Съветският съюз”. Както и много от младите изобщо, те са си изградили представа от книгата на Хауърд Зин „История на народа на Съединените щати”, която описва Америка като страна на необлекчената нищета, господстващата неправда и всеобщата окаяност. След като прочетат Зин, самият той радикал през целия си живот, тези млади демократи могат да погледнат на социализма като очевидно и неизбежно спасение.
През своите исторически превъплъщения социализмът, преследващ утопичното равенство, не е произвел голямо изкуство, задълбочени мислители или трайна наука. Той бе смърт за предприемачеството. Въпреки това той е идея, или по-точно казано идеал, който отказва да умре.
Социализмът, понастоящем защитаван от част от Демократическата партия, извиква в ума ни друга прочута сентенция, този път на Джордж Сантаяна: „Тези, които не си спомнят миналото, са осъдени да го повтарят”.
Размишлявайки върху завръщането на социализма, този път в американски условия, човек може само да каже: Боже опази!
преди 5 години Когато социализмът рухна, комунистическите партии от немай-къде станаха изведнъж социалдемократически...А марксизъм-ленинизъм за последно съм учил преди 30 години, та де да знам сега какво се преподава в 1-ви курс... и в кое "прогресивно" учебно заведение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Тези теории са ми познати от едно време, само дето бяха малко по-грамотно формулирани. Според тях гнилият капитализъм отдавна трябваше да е ритнал камбаната, а ние да сме построили комунизма. Ама когато последно проверих по магазините, кашкавалът все още беше с пари. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Момче, социализма има две течения - това за което пишеш /държавен социализъм/ и социалдемократическото, което няма такива цели, а цели подобрение на положението на заетите. Тия неща се учат в 1-ви курс. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Едно време WSJ беше вестник, в момента е корпоративен либерален ***.Другаря Епстейн като как е забравил как Бърни /откровен социалист/ щеше да спечели изборите в Америка, но беше спрян по изключително грозен начин от ръководството на Демократическата партия и то при положение, че всички изследвания сочеха, че именно той, а не Кица щеше да отнесе Тромбона. След което ръководството подаде оставка, шефа на презизборния щаб на Кица даде фира и пр. Там е голямо зловоние. Мислата ми е, че ако не беше дълбоката държава и имаше честни избори социалиста Бърни щеше да е президент на мястото на Тромбона. Такива работи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Хаха... Ти па да не пропуснеш да затвърдиш тезата на последното ми изречение... :lol:Трите ти атрибута се отнасят за победилия социализъм, а за някои победи се иска повече време, синко. Важна е посоката и да се държи курса, другото е въпрос на време. Нема къде да избега социализмът, *** доди. Хората в Европа и САЩ, а вече и в Азия си искат стандарта на живот, без да ги интересува колко струва това и си го искат от държавата. На нея нищо друго не й остава, освен да им го даде, а единствения начин това да стане, е държавата да поеме в един момент икономиката в свои ръце. Планиране и сега се прави в ЕС, държавите инвестират в производства, спасяват от фалит огромни частни структури - просто един ден некой по-див от Макарон и Шмъркел ше изрече истината и ше удари по масата. Може и по-тихичко да стане - като жабата, дето бавно я сварили и така и не разбрала, че вече не е жива.... ;) :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Знаех си, че прочитайки статията марксистите ще ревнат, но колкото и да си реват, не могат да игнорират факта, че социализмът е ужасно неефективна икономическа система. И доста кофти политическа. По-голямата роля на държавата в преразпределението на благата не прави една страна социалистическа. Това не е правилно разбира се, но социализмът е нещо доста по-различно:1. Държавна собственост върху средствата за производство2. Централно-планова икономика3. Диктатура на пролетариата (разбирай номенклатурата)В Европа няма социалистически държави. Дори и Китай не е такава - там е изпълнено само едно от трите условия. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Изключително тъ пашка статия! Нафлякани ужаргументи оттук-оттам, изджуркани в маккартистка тенджера и пльоснати в яслата на бройлерите да преживят и ***...Социализмът бил убил 100 млн., а капитализмът не бил... Щот сичките войни досега са били за социалистически идеи, а не за територия, пазари, суровини, демек - за икономически и имперски амбиции...Социализмът, драги ми Дж. Епстайн, отдавна е факт Европа и просперитетът и качеството на живот в държави като Германия, Франция, Бенелюкс, цяла Скандинавия и даже Испания и Португалия се дължи именно на социализма. Смазващата икономическа трансформация на Китай като държава се дължи на социализма. Даже Обонго беше доста напреднал към тази цел в САЩ. Цялата глобалистка доктрина, която се прилагаше до скоро, беше насочена към изграждане и в края на процеса - установяване на световен социализъм. Не революционен, а еволюционен. Е, на места и со малко кютек, ама то дим без огън няма - послушанието требва да се налага там, където нема съзнание.Посоката към социализъм лесно се разпознава по нарастващата роля на държавата като преразпределител на благата, по избутването към периферията с тенденция за пълно игнориране на религиите от съзнанието на хората, по мултикултурализма и интернационализма, по толерантността към раси и националности, по подкрепата към слабите по полов, възрастов и здравословен признак, по силната ангажираност на държавните ресурси към култура, образование, наука и здравеопазване. Просто в празните тикви всички тези екстри са атрибут на западните общества, съвсем случайно - в бившите (и настоящи) империи и бивши колониални държави, където от векове се е трупал огромен материален ресурс, където се е структурирал и е преживял разцвета си капитализма и са създадени материални и културни основи за социализъм.Др. Маркс изрично гради теорията си за социалистическата революция, като дефинира изричното условие за нейния успех - да се случи само в най-развитите капиталистически страни и то - във всички едновременно. Всъщност, за това се борят т. н. либерали, но революцията просто е заменена с еволюция.Така че, социализмът е факт на много места, дори в САЩ и връщане назад няма. Социализмът е неизбежен като етап в развитието на цивилизацията. Може да го спре само форсмажор - голяма война или природен катаклизъм... но може и точно такива събития да го докарат в съкратени срокове и повсеместно - ху ноус... :lol:И към дежурните местни клявкачи - внимателно помислете за какво се борите, какво искате и кого подкрепяте! Щот да ми дрищите тука срещу социализма, да се правите на капиталисти и в същото време да плюете по най-капиталистическата държава Русия и консервативния режим на Путин и да хълцате от възторг по Германия, Франция, Дания или Швеция е смешно, да не кажем - тъ по... Не, че некои не са си просто тъ пи...;) :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Бърни да даде обяснение на топлата си коренспонденция чрез поздравителни писма със Боян Дуранкев, член понастоящем на партия Коалиция за България. Бродел социализма из САЩ, но със социалисти си пишем топли писъмца за Коледа и Нова Година! отговор Сигнализирай за неуместен коментар