Обичайният изстрел в собствения си крак

Руският министър-председател Дмитрий Медведев заяви, че САЩ навярно разбират „как ще реагира Русия“ на новите санкции.

„Ако последва нещо като забрана върху дейността на банки или върху използването на една или друга валута, това ще може да се нарече съвсем директно обявяване на икономическа война“, заяви по-рано той. Премиерът заплашва да отвърне на този натиск „с икономически методи, с политически методи, а при нужда и с други методи“. С какви по-точно - не става ясно, но това може и да е намек за военна сила. 

Анализирайки „неясната заплаха“ на Дмитрий Медведев, по-добре нека започнем от края, посочва в свой материал Иван Преображенски, цитиран от БТА. Да предположим, че другите методи наистина са военни. Нали премиерът не е използвал току-тъй именно думата „война“, макар за начало и в икономически контекст. 

Къде Русия може да използва сила? В крайна сметка има само два варианта - Украйна и Сирия. САЩ обаче не нареждат нито едната, нито другата страна сред приоритетите във външната си политика. Тъй че руските „телевизионни“ политолози нека разправят, колкото си щат, че в отговор на новите щатски санкции Москва може рязко да засили натиска върху „проамериканския режим в Украйна“. Тогава украинците ще пострадат със сигурност. Американците обаче най-много да вдигнат паричната и военната помощ за официален Киев. И то без съществени разходи за военния бюджет на САЩ.

Колкото до Сирия, там обстановката вече се изостри в един момент толкова сериозно, че едва не се стигна до пряк конфликт между Русия и Съединените щати. Всички предпоставки бяха налице, но Кремъл реши да избегне директен сблъсък. Сега просто няма как да вдигнем залозите в Сирия - там бяха изпробвани всички методи за натиск върху американците, но те не донесоха никакви бонуси на Москва.

Може естествено да се намесим и в някой друг конфликт извън Русия, потенциално застрашаващ интересите на САЩ. Това обаче ще струва доста, а както сполучливо се изрази самият Медведев (през 2016 г. пред руска жена, оплакала се от малката си пенсия, б. пр.), страната днес няма пари за това. А щом влезе в сила новият пакет американски санкции, парите ще станат още по-малко.

В икономически план Русия пък съвсем нищо не може да стори. Така наречените ответни санкции са удар по собственото й население. А всяка забрана, било върху доставките на нещо американско у нас (в Русия – бел. ред.), било върху износа на каквито и да било руски стоки за САЩ (където не продаваме кой знае колко) само ще влоши нещата. Както чудесно пролича от дискусиите тази пролет по повод отговора на предишния пакет санкции на САЩ, забраниш ли някакви доставки, убиваш руското производство, оставяш хората без работни места, а болните - без лекарства. 
Кремъл на практика няма днес икономически инструменти, с които да реагира на американския натиск.

Колкото до политически отговор, тук вече изобщо не е ясно какво има предвид Дмитрий Медведев. Ако става дума за шумни изявления, Русия вече ги е направила.

Ако говори за жалби срещу американците пред ООН, СТО и различните международни институции, те или също са внесени вече отдавна, или Кремъл схваща и сам, че няма смисъл да се жалва. Ако пък замисля антиамерикански алианси, Русия (освен Беларус може би) просто няма достатъчно верни съюзници.

Тъй че нещата на практика са в задънена улица. Кремъл не може да остави без отговор новите санкции на САЩ. Това не е само въпрос на престиж. Москва е убедена, че има насреща си противник, който приема липсата на отговор за проява на слабост - точно както прави самото руско ръководство. 

Значи отговор със сигурност ще има. И според израза, излязъл на мода в Русия, отговорът ще е асиметричен. В смисъл че американските санкции, изглежда, ще ударят руската икономика и стандарта на обикновените хора в страната - досущ както и ответните мерки на Москва. Сами ще се застреляме в крака - вече за кой ли път.

(БТА)