Америка е по-скоро объркана след Хелзинки

Когато американският президент Доналд Тръмп току-що излита във вечерното небе над Хелзинки към родината си, анонимен служител от Държавния департамент описва какво чувства: „Да се явя на работа във вторник е все едно да съм нает на „Титаник“ и да отговарям за почистването на сребърните прибори - изглежда малко безсмислено", казва той пред  репортера Тара Палмъри от ABC.

“It’s like being on the Titanic and placed in charge of polishing the silverware. Seems a bit pointless” - One State Department official on what its like going back to work tomorrow after that #TrumpPutinSummit

— Tara Palmeri (@tarapalmeri) 16 юли 2018 г.

Защо се е почувствал така? Преди срещата на Тръмп са му били предоставени около 100 страници с материали, за да може да защити твърдата си позиция пред Путин, но американският президент е пренебрегнал повечето от тях, казва запознат източник, цитиран от изданието. Според служител, пожелал анонимност, изказванията на Тръмп са били "до голяма степен в разрез с плана", пише днес Washington Post. Друг източник казва, че "всички около Тръмп" са го призовавали да заеме твърда позиция към Путин. Преди срещата съветниците са подготвили редица теми - от извършеното от Русия анексиране на Крим до руската намеса в американските избори, но Тръмп е решил да подходи към срещата по свой начин.

Това не е особено изненадващо - с политическия си провокационизъм Тръмп може да хвърли страната в постоянна бдителност. Но в понеделник сякаш достигна поантата си, поне засега.

Или, както се опита да обобщи срещата телевизионният водещ на ABC Джордж Стефанопулос, след като пресконференцията на Тръмп с президента на Русия Владимир Путин приключи и камерите в студиото се обърнаха към него: „Всички, които видяхте това днес, може да кажете на своите приятели, на семейството си, на децата и внуците си, че сте преживели исторически момент, може би не в положителен смисъл“.

Отказът на Тръмп да защитава разследващите и разузнавателните си служби, неговата готовност да не се доверява на резултатите от проверката им за намесата на Русия в изборите от 2016 г. и вместо това да се довери на отричането на Путин като достоверна гледна точка. Изреченията „Аз обвинявам двете страни" и „Путин казва, че не е била Русия и аз не виждам причина защо да бъде иначе". Всичко това предизвика ужас и в САЩ.

Пресконференцията, продължила 45 минути, предложи спектакъл, на който и американският, и руския президент отхвърлиха идеята за намеса на Москва в изборите - Путин искаше доказателства за нещо, което според него така и не е било доказано, а Тръмп, изглежда, се съгласяваше. Когато директно беше попитан дали вярва на Путин, или на разузнавателните служби на собствената си страна за намесата в изборите, Тръмп отговори, че съществуват "две виждания" по въпроса: едното, което е поддържано от американски служители като директора на Националното разузнаване на САЩ Дан Коутс и според което е имало намеса на Русия, и другото - на Путин, който отрича подобно нещо.

Срещата в Хелзинки

1 / 9

Още галерии

"Аз имам доверие и на двете страни", каза Тръмп и смени темата, като поиска да разбере защо ФБР така и не е проверило атакуваните от хакери компютърни сървъри на Националния комитет на демократите и попита къде са имейлите, липсващи от сървъра на неговата съперничка на изборите през 2016 г. Хилари Клинтън.

Бивши служители на разузнаването и на правоохранителните органи, както и бивши дипломати, вече предупредиха за опасността от такива изказвания. 

„Нищо по-малко от предателство" е било представянето на Тръмп, казва бившият директор на ЦРУ Джон Бренан. И бившият директор на ФБР и любимият на Тръмп „враг“ Джеймс Коми коментира в подобен стил: "Това беше денят, в който американски президент стоеше в чужбина до убийствен и лъжлив гангстер, отказвайки да подкрепи собствената си страна. Патриотите трябва да станат и отхвърлят поведението на този президент". 

Дори и иначе сдържаният бивш министър на отбраната Аш Картър бе критичен: „Никога не съм изпитвал или съм си представял такова едностранно изоставяне на американските интереси и принципи в областта на сигурността без нищо в замяна". Срещата на върха "изглеждаше така, сякаш бях свидетел на унищожаването на една катедрала".

Демократите естествено са ужасени. За „голям среден пръст, насочен към собствената си страна" заговори сенаторът от Кънектикът Крис Мърфи. И призова за остра реакция от националните служби по сигурността и републиканците във Вашингтон.

Кандидат за подобна остра реакция би бил Дан Коутс, назначеният от самия Тръмп ръководител на националната служба по сигурност. Той постоянно предупреждава за руска кибернамеса („мигаща червена алармена лампа“), а държанието на американския президент дискредитирало него и и неговата служба. Коутс обаче сега остана със суховато изказване: „Ние сме категорични в нашата оценка за намесата на Русия".

Оставки на съветника по сигурността Джон Болтън или на външния министър Майк Помпело засега поне изглеждат изключени. По друг начин изглежда обаче ситуацията при шефа на генералния щаб Джон Кели, пише германският Süddeutsche Zeitung. Неговата оставка така или иначе се очаква до края на лятото.

Отзвукът от редиците на републиканците – партията на Тръмп, е значително по-негативен, отколкото иначе, но като цяло не са силно критични. Най-ясно се изказват служители от периферията и политици, които няма да бъдат преизбрани най-вероятно.

Като Джеф Флейк, сенатор от Аризона, който ще се пенсионира в края на годината: "Никога не съм мислил, че ще преживея деня, в който американски президент е на една сцена с руски президент и обвинява САЩ за руска агресия". Неговият болен колега Джон Маккейн заяви от леглото, че „вредата, която президентът Тръмп е нанесъл със своята наивност, егоизъм, погрешни тълкувания и съчувствие към автократите, е трудно да се изчисли".

По-остра критика идва от страна на републиканците, които подкрепят Тръмп, но едва ли ще разчитат на преизбиране през ноември. Питър Кинг, сенатор от Ню Йорк, е "разочарован, но не е объркан" от забележките на президента. Но повечето консерватори са мълчаливи. Никой не може да рискува да атакува американския президент, особено след като много от претендентите във вътрешните партийни избори успешно класифицират всяко отклонение от Тръмпизма като измяна.

И така оставаме с изказванията и добре обоснованите доказателства, че Русия не е "наш приятел" (според лидера на мнозинството Пол Райън и председателя на комисията за разузнаване Ричард Бър) или "тя е наш противник" (сенатор Марко Рубио). В изявления, които дори не споменават Тръмп поименно. И макар че предводителят на феновете на Тръмп и бивш председател на Конгреса Нют Гингрич нарече съвместната пресконференция "най-голямата грешка" в президентството досега, той просто поиска изяснения. „Президентът трябва да изясни думите си в Хелзинки относно нашето разузнаване. Това е най-сериозната грешка в неговото президентство и тя трябва да се коригира незабавно“.

Теоретично 51 републикански сенатори и 236-те консерватори в Камарата на представителите биха могли да поискат изслушване или да гарантират, че Тръмп няма да отмени с постановление или по непряк начин разследванията на специалния следовател Робърт Мълър. Те биха срещнали подкрепата на демократите. Но интересът им да не се противопоставят на президента на САЩ остава висок дори и след Хелзинки.