Европа рискува да загине от късогледство

Ако Европейският съюз загине, някои биха очаквали това да е от инерция. Но късогледството изглежда по-вероятно, като тази диагноза рискува да се превърне в смъртна болест на блока.

„Не искам да принадлежа на поколение от сомнамбули“, каза френският президент Еманюел Макрон миналата седмица в Страсбург. В неговата реч пред Европейския парламент подчертано беше посланието, че решенията на вчерашните проблеми вече не са подходящи за утрешния ден. Това е лайтмотив, който другите законодатели и политически лидери в Европа също трябва да повтарят отново и отново.

Дългосрочните трудности, пред които е изправена Европа, са застрашителни и ако общественото мнение може да бъде запознато с тях, то тогава хватката на популистките партии ще бъде значително отслабена, пише в свой коментар основателят на аналитичния център Friends of Europe Жил Мерит.

Отслабването през последното десетилетие на порива за по-голяма европейска интеграция няма нищо общо с лошото политическо ръководство, но много с икономическите условия. Лидерите на страните от ЕС обикновено са обвинявани, но в действителност политиките за строги икономии след финансовата криза от 2008 г. и слабия растеж в Европа тласнаха европейските политици и техните гласоподаватели към поемане на рискове.

Важно е ние, европейците, да разберем това, тъй като дългосрочните тенденции водят до продължителен бавен растеж, освен ако не бъдат приложени нови политики. Целта трябва да е даването на нов тласък на европейските икономики обратно към високите нива на растеж, които доведоха до голямото разрастване на единния пазар, еврото и ЕС.

Неуспехът с всичко това изложи на риск от понижения и постепенно отцепване на членове целия европейски проект.

Кои обаче са тези тенденции, върху които късогледата Европа трябва да се фокусира? Най-очевидната е демографският срив, но също така и технологичната уязвимост, намаляващият жизнен стандарт и растящото социално напрежение. Всички те са добре познати, но пренебрегвани.

Политиците, имащи намерение да бъдат избрани, се въздържат от това да влязат в образите на обезкуражаващи пророци. Журналистите отговарят на апетита на обществеността за новини, но не и за образование. Без съмнение това е причината защо сериозните последици от стареенето на Европа получават толкова малко внимание. На факта, че само след десетилетие близо 40% от европейското население ще бъде над 65 години, се гледа като на проблем на здравеопазването и пенсионното осигуряване.

Това обаче е само върхът на айсберга. Далеч по-притеснително е свиването на европейската работна сила. Някои може да приемат това като добра новина младите, търсещи работа, но това е погрешно. Наброяващата 240 млн. души работна сила на 28-те страни членки ще е едва 207 млн. до средата на века, ако имиграцията остане на сегашните си нива, но може да намалее до само 169 млн., ако тя се забави или дори спре. Изваждането на 33 млн. данъкоплатци и потребители от европейската икономика в рамките на над три десетилетия ще бъде изключително вредно, а на 60 млн. души – катастрофално.

Европейците трябва да започнат още сега да правят планове за начините, по които да се преборят с демографската криза. Обръщането на европейската икономика е от съществено значение, за да бъде избегнат спираловидният политически и икономически срив.

Този тласък може да дойде от смели и решителни инвестиционни стратегии в Европа, насочени към образованието, здравеопазването и жилищния сектор.

Основният елемент е, че създаването на повече болници, училища и жилища е необходимо, за да се поместят както европейското стареещо население, така и свежата кръв, която имиграцията може да доведе. Кейнсианският* ефект на помпата ще даде нова енергия на мудната икономика и по този начин ще гарантира това, че европейският проект ще възстанови амбициозната си движеща се напред инерция.

* Кейнсианският ефект е разбирането, че ако икономиката е под потенциала си едно увеличаване/разпускане на държавните разходи, може да увеличи брутния вътрешен продукт чрез увеличаване на съвкупното търсене.