FT: Китай съблазнява Източна Европа и подкопава правилата на ЕС

Британският бизнес всекидневник Financial Times помества в последния си брой обширен анализ на откриващата се днес в Будапеща китайско-източноевропейска среща на върха по формулата 16+1. В нея участват държавни и правителствени лидери на Китай и на страните от Централна и Източна Европа, сред които и България чрез премиера Бойко Борисов.

Унгарските домакини вече кръстиха форума "Отварянето на Изток". Сръбските власти говорят за "надеждно "приятелство", а полското правителство - за откриващи се "огромни възможности".

Според вестника активността на Пекин в този регион и ответната симпатия, с която китайските проекти и аспирации се посрещат в столиците на източноевропейските страни, пораждат подозрителност в старите западноевропейски столици. Всекидневникът цитира неназовани дипломати, според които Пекин може да се възползва от ентусиазма на по-бедните източноевропейци да реализират мащабни инфраструктурни проекти с безграничните китайски финансови ресурси с цел да подкопае правилата на Европейския съюз и да задълбочи още повече и без това нарастващите напрежения Изток-Запад в самия съюз.  

"Този субрегионален подход [16 + 1] среща много подозрения не само в Брюксел, но и в столиците на много държави членки", казва европейски дипломат, който отказва да бъде идентифициран поради чувствителния характер на темата.

А според друг високопоставен европейски дипломат, също пожелал анонимност, форматът 16+1 се занимавал с много неща, някои от които засягали компетенциите на ЕС или пък навлизал в нови сфери, където вече има общи инициативи между ЕС и Китай, и това било само "върхът на айсберга".

На фона на подготовката на 16 страни - Унгария, България, Румъния, Полша, Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия, Словения, Словакия, Албания, Македония, Черна гора, Чехия, Литва, Латвия и Естония, за тази среща, става ясно, че "Пекин е вече изгряваща звезда за страните от Централна и Източна Европа", отбелязва Financial Times. 

Центърът на тежестта на световната икономика се измества от запад на изток. Въпреки че все още има някакво отричане на това в западния свят, това отричане изглежда не е разумно", каза унгарският премиер Виктор Орбан през октомври. “Виждаме, че центърът на тежестта на световната икономика се измества от Атлантическия регион към Тихоокеанския регион. Това не е мое мнение - това е факт", добави той.

Примамката за страните от Централна и Източна Европа е ясна. От 2012 г. насам китайските компании, подкрепени от държавните банки, обявиха приблизително 15 млрд. долара инвестиции в инфраструктура и свързаните с тях индустрии, според данни, събрани от Центъра за стратегически и международни изследвания, работещ във Вашингтон, в сътрудничество с FT.

“За Китай 16-те държави са важни сами по себе си, но и като мост към ЕС", казва Джонатан Хилман, директор на CSIS Reconnecting Asia Project.

Макар и скромна сума в сравнение със структурните фондове на ЕС, които възлизат на около 80 млрд. евро само за Полша за бюджетния кръг 2014 г. - 2020 г., обещаните инвестиции бяха приветствани от бенефициентите.

Сърбия, с която Китай има “всеобхватно стратегическо партньорство" и “приятелство за всички времена", ще привлече приблизително 1,9 млрд. долара инвестиции в инфраструктура, показват данни на CSIS. На Унгария, с която Китай официално има "високо ниво на взаимно доверие", са обещани около 1,5 млрд. долара. Президентът на Чехия Милош Земан описа през миналата година своята страна - с която Пекин обяви сделки за 3 млрд. долара - като "вход за Китайската народна република към ЕС".

Сред някои кръгове в ЕС има две главни основания за безпокойство от китайското настъпление. Първото е, че Пекин може да активизира действията си с цел да засили още повече влиянието си в Централна и Източна Европа, компрометирайки общата политика на ЕС спрямо Китай. Второто е, че някои страни от формата 16+1 могат да експлоатират силните си връзки с Китай с цел да подобрят позициите си в преговорите с Брюксел.

Европейски дипломати се опасяват, че тази динамика може да подкопае ефективността на Брюксел в често конфликтните му отношения с втория си най-голям търговски партньор. Друго опасение е, че стратегията на Китай да търси гарантирани контракти ще подкопае правилата на единния пазар за обществените поръчки на фона на огромните финансови ресурси, които през последните години Пекин налива в Европа, посочва Financial Times.