Сделка за влияние
С московските договорености Кипър отново показа как се „осребряват” конкурентни икономически предимства и кръстопътно местоположение. Целта на малката средиземноморска държава, която правителството на Никос Анастасиадис заявява неведнъж, е тя да се утвърди като модерен европейски бизнес, финансов и инвестиционен център. В момента за това й помагат изгодните условия, създадени в периода на възстановяване след тежката банкова криза от 2013 г. - с вече трета година икономически растеж над средния за ЕС, с повишен кредитен рейтинг от междунарордните рейтингови агенции и благоприятен данъчен режим. Освен това като единствената държава-член на ЕС в региона на Източното Средиземноморие Кипър играе решаваща стабилизираща роля в него и е врата за чуждестранните инвеститори към пазарите в Европа, Близкия изток, Азия и Африка. С тези си предимства страната може да стане отлична „платформа” за провеждане и управление на бизнес дейности от Русия до Европа и обратно, стана ясно по време на срещите в Москва. Русия пък има геостратегически политически и икономически интереси в Източното Средиземноморие и ЕС.
„Ще положим усилия, за да гарантираме, че привлекателността на инвестиционната среда непрекъснато се подобрява. Нашата цел е да предоставим на руските компании, които търсят растеж на международните пазари, надежден и конкурентен партньор”, увери в Москва Никос Анастасиадес.
Руският президент Владимир Путин обаче не пропусна да обърне внимание, че динамиката на търговските и икономическите отношения между двете страни е била сериозно засегната от „неблагоприятната глобална конюнктура и външните ограничения, предизвикани от политически причини през предишните три години”, визирайки косвено наложените европейски санкции.
Точно проблемните отношения между Брюксел и Москва заедно с демонстрирания стремеж на Кипър да отвори още по-широко „вратата” на Русия към ЕС бяха сочената от анализаторите най-чувствителна тема по време на визитата, въпрос и на външнополитическата ориентация на малката страна. Кипър стана първата държава-член на Европейския съюз, която официално се обяви за премахване на санкциите на Съюза срещу Русия, след като през юли миналата година парламентът прие специална резолюция. Според нея наложените мерки срещу Москва са се оказали непродуктивни и по никакъв начин не помагат за разрешаване на кризата в Украйна, освен това отслабват търговията и приятелските връзки. В същото време обаче Кипър остава част от продължаването на санкциите от ЕС.
Сега президентът Никос Анастасиадис отново заяви позицията на страната си, изразявана в дискусии с европейските й партньори, че подкрепя „прагматичен подход към отношенията ни с Москва”. „Отношенията между ЕС и Русия са от стратегическо значение и считаме, че сътрудничеството между тях по важни международни въпроси става все по-наложително. Ето защо всички трябва да работим, за да създадем условия, които ще проправят пътя за пълно възстановяване и по-нататъшно задълбочаване на отношенията между ЕС и Русия. Смятам, че това ще бъде в интерес на нашите усилия за решаване на регионални или международни проблеми”, подчерта кипърският президент.
Сметки за уреждане
Кипър привлича руски инвестиции, но все още самият той има да плаща на Русия. На 1 март 2018 г. той трябва да направи първата вноска по изплащането на заема от 2.5 млрд. евро, който Москва му отпусна през декември 2011 г. Парите бяха необходими, след като икономическата криза в Гърция засегна и банките на острова. Три от тях държаха големи количества гръцки държавни облигации и след преструктурирането на гръцкия дълг банковият сектор на острова загуби близо 80% от общия си обем инвестиции. Руският заем бе разчетен за 4.5 г. при лихва от 4.5%, но през 2013 г. Москва се съгласи на предоговаряне на условията и свали лихвата на 2.5%. Кипър трябва да се разплати с кредитора си с осем равни вноски от по 312.5 млн. евро всяка, като последното плащане ще е на 1 септември 2021 г.
С встъпването си в длъжност през март 2013 г. правителството на Никос Анастасиадис се опита да вземе от Русия нов заем с надеждата чрез него да получи глътка въздух и да избегне приемането на жестоките рестриктивни условия на тройката международни кредитори. Кремъл обаче отказа, като заяви, че неговата помощ трябва да е съгласувана с международните кредитори и да е част от общия спасителен план на ЕС и МВФ за Кипър.
В последвалата банкова криза в Кипър руснаците загубиха милиарди вложения. След безпрецедентното „подстригване” на негарантираните банкови депозити в Банката на Кипър - най-голямата търговска банка на острова, руските вложители в нея са загубили поне 4 млрд. долара. Споразумението с тройката международни кредитори предвиждаше тя да бъде спасена, като 47.5% от „подстриганите” депозити бяха превърнати в акции. По този начин пострадалите големи руски вложители се върнаха като нейни акционери и банката се оказа под контрола на руски олигарси – 6 руски милионери влязоха в новия й 16-членен борд на директорите. След поредица от рекапитализации и трансформации в момента единственият руснак, който има собственост в банката, е милиардерът Виктор Векселберг, за когото се твърди, че поддържа добри отношения с Кремъл. Участието му с дял от 9.9% /директен 3.5%, непряк 6.4%/ от емитирания акционерен капитал на банката е чрез дружеството Lamesa Holding SA, филиал на Renova Group, показва официалната справка за разпределението на акционерния капитал на банката. Негов представител в борда е Максим Голдман, руски адвокат, получил образованието си в САЩ.
преди 7 години Какво се опъва Русия бе мен, тя си е вече традиционен крупен пазар за европейските стоки и сума ти големи фирми си имат дъщерни там, дават пазар, потребление, евтини суровини, за подизпълнителите - божа работа отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години а Ла коста можеше да си купиш само от корекома ... поне си тури некое комунистическо име като ще защитаваш тая умрела теза ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години по добре нов внос на 20 години, от колкото да чакам 30 за нов москвич, който е копирана технология на нещо ото преди още 50 години :)а ти що не се гръмнеш, и не идеш в северна корея да живееш както се е живяло тук, а нас да ни оставиш на мира .... не искам вече мизерията от преди 89-та, разбери го това ! А тиова че си бил син на партиец и за теб е било друго ми е през оная работа ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години А защо съвременната държавно-медийна манипулация ни поднася постоянно данни за БВП, но никога не се представя директно сравнение произведени през 1986 г. и през 2016 г. толкова тона стомана, домати или пък толкова броя компютри, мотокари, трактори, сглобени автобуси, камиони или пък произведени гигават часа електроенергия и т. н. Ако пък ще сравняваме производителността на труда, нека да я сравним през 1956, 1986 и 2016 г. - естествено, че се е увеличила. "Неизбежният" технологичен напредък на човечеството повишава така или иначе производителността, но това не може да промени фактът, че българският народ /с 80% селско полуграмотно население през 1945 г. все още орящо земята с кон и дървен плуг/ направиха културен и икономически скок за 40те години до 1989 г. и се наредиха сред първите 25-30 държави в света, а в следващите 30 години успяха да направят обратен скок до 60-70та позиция по развитие в света. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Тогава мога само да се радвам, че в България вече няма "беднотия, мизерия, скъпотия", по магазините вече всичко е качествено, а пък особено в населените места с до 50-60 000 души всичко върви по мед и масло. Връзки не ти трябват за нищо. Забрави да споменеш, че вече имаме мобилни телефони, лаптопи, караме модерни автомобили "нов внос" по на 10-20 години и т. н.За да може човек поне приблизително сравнение да направи трябва:1. да премахне обилната медийна манипулация за сегашното положение и за миналото.2. да не се подлъгва по постоянно вървящия технологичен напредък на човечеството, който няма нищо общо с наложения ни сегашен или минал обществен модел на развитие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години А ти въобще имаш ли си представа колко беше БВП на България тогава, и колко е сега? Или някой друг мисли вместо теб и само ти спуска в какво да вярваш?Ако имаш нещо в чутуратта да мислиш можеш да се сетиш и да сравниш производителността на труда тогава със производителността сега. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години имам разбира се, много добре си спомням кво беше преди 89-та.... беднотия, мизерия, скъпотия, нямаше нищо по магазините, а каквото имаше беше супер некачествено. имаше само мляко, което често беше развалено защото не се пастьоризираше, имаше оловен бензин, деца с детски паралич, а Русе беше обгазявано ежедневно, смъртноста по пътищата беше 3 пъти по висока при 10 пъти по малко коли, да идеш на море ти трябваха връзки за карта ... мога да изреждам и още!Сега е поне 10 пъти по добре във всяко едно отношение ... по богати сме от преди, по свободни сме, па ако не ти харесва даже може да идеш в Русия, а преди и това не ти даваха ! :):) ае със здраве и у мурец ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години "ни направиха по богати"? По-богати от кого? От Афганистан?Ти въобще имаш ли си реална представа какво общество и държава сме имали преди 1989 г. и каква пародия на общество и държава сме днес? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години тоест докато ни "опоскват", ни направиха по богати .... а руснаците се опъват и не искат! ...Ясно, най после разбрах опорките. Вече звучат логично :):)Само едно нещо ще ти кажа, без значение кво се случва и кой кара влака, някои хора винаги ще си останат бедни ... и материално и духовно :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Ами, опъват се. Това са направили. За да се подържа постоянен икономически растеж са необходими разширяващи се пазари, увеличено потребление, евтини суровини и подизпълнители. Затова приеха в ЕС балканските държави и доста бързо ги опоскаха. Следващата беше Украйна, ама беше много грубо и не стана отведнъж. И Русия се опъва нещо. отговор Сигнализирай за неуместен коментар