Защо им писна на чехите

"Земетресение", "ураган", "цунами": след парламентарните избори в Чехия медиите не пестят катастрофическите обобщения. Защото в една от най-старите и най-стабилни демокрации в Средна и Югоизточна Европа 60 на сто от избирателите гласуваха за партии, които са против сегашната система и против елитите. При това в една безпримерно добра икономическа ситуация! За държава членка на ЕС това е повече от тревожно.

Според първите международни коментари Чехия залита надясно и поема по път, сходен с този на съседите от Полша и Унгария. Но колкото и основателни да са тревогите от изборните резултати в страната, важно е да се направят и няколко уточнения. Обобщения от типа на "Източна Европа залита надясно и клони към евроскептицизъм" звучат просто като общ упрек към целия регион и не обясняват нищо, пише в свой коментар за Deutsche Welle Кено Ферзек.

Повечето чешки избиратели, които гласуваха против "системата", изобщо не са някакви ограничени десни радикали. На тях просто им е писнало от политическото затлъстяване на елита. Много важни реформи в областта на социалното дело, здравеопазването или образованието вече от години тъпчат на място, на регионално и местно равнище процъфтяват клиентелизмът и шуробаджанащината, а част от чехите живеят с убеждението, че модерното време им е причинило само загуби. Освен това политици като президента Милош Земан през последните години трайно отровиха обществения климат, включително и с презрителни реплики към ЕС по адрес на бежанците или най-общо за ценностите на хуманизма и за либералната демокрация. 

Основателят на партията "АНО" Андрей Бабиш заема отчасти сходни позиции. Независимо от това най-много гласове му донесе обещанието, че ще разчисти Авгиевите обори в Чехия и ще сложи край на омрежването на елитите. В това обещание обаче има нещо гнило, защото самият Бабиш открай време принадлежи към същите тези елити, а медиите многократно са вдигали шум около свързани с него скандали за укриване на данъци и за държавни субсидии. За разлика от политици като Виктор Орбан и Ярослав Качински, той обаче не е нито националист, нито шовинист – нито пък има някакви антидемократични планове за Чехия. Бабиш е по-скоро един от онези амбициозни и самоуверени олигарси, които смятат, че авторитарният им управленски стил в областта на бизнеса може да се окаже полезен и за управлението на държавата. И тъкмо авторитаризмът на Бабиш е източник на главната опасност.

Засега все още не е ясно доколко той ще може да постави отпечатък върху бъдещето на страната. Правителство трудно ще бъде сформирано, защото никой не желае да влиза в коалиция с "АНО". През последните години Бабиш прогони от партията си куп умни глави, които можеха да му помогнат да прокара красивите си планове за повече икономическо мислене и ефективност. Освен това, ако стане премиер, той вече няма да може да играе едновременно и ролята на опозиция, както постъпваше като финансов министър от началото на 2014 до май тази година. С други думи, доверието към Бабиш може да се подрони.

Нека да уточним още, че той няма никакъв принципен антиевропейски проект. Единственият общ план на тъй наречените "Вишеградски държави" Полша, Чехия, Унгария и Словакия и при Андрей Бабиш остава отричането на европейската бежанска политика. В този смисъл победата на "АНО" не означава, че и без това доста хетерогенната Вишеградска група сега непременно ще укрепне.

Тъй или иначе, въпросните силно демонизирани елити както вътре в страната, така и в чужбина сигурно са силно разтревожени. И с основание. Ако твърде съмнителните сили на антисистемността все пак не успеят да ги пометат, тези елити решително и честно ще трябва да усвоят един прозрачен, отговорен, устойчив и автентичен стил на демократично управление. Защото само по този начин могат да убедят хората.