Най-богатата държава в Европа плаща все повече социални помощи

Германия може да е сочена за икономическия двигател на Европейския съюз, но страната има големи разходи по разрастващата се социална система и това предизвиква голямо недоволство сред работодателите, от които се иска да плащат половината сметка, пише DPA.

През последните години все по-често се коментира, че Германия има прекалено щедра социална система за своите граждани, а в същото време призовава други страни членки на Европейския съюз да пестят.

Управляващата голяма коалиция на канцлера Ангела Меркел, в която влизат двете водещи политически сили в страната, християндемократите и социалдемократите, проведе поредица от скъпоструващи социални реформи през четирите години на своето съществуване.

Те включват възможност за пенсиониране на 63-годишна възраст на онези с достатъчен осигурителен стаж и по-големи помощи за родителите, които си взимат отпуск, за да отглеждат децата си.

На фона на предстоящите на 24 септември парламентарни избори в Германия, представители на бизнеса призовават следващото правителство да харчи по-пестеливо данъчните приходи.

Според последните официални данни германската държава е изразходвала 918 млрд. евро за социални помощи миналата година, като символичният праг от 1 трилион евро вероятно ще бъде преминат скоро и то въпреки рекордно високата заетост в най-голямата икономика в Европа.

За миналата година делът на тези разходи възлиза на 29,3% от брутния вътрешен продукт (БВП) - леко повишение спрямо предходната.

Министърът на труда и социалните грижи Андреа Налес, която е член на по-малкия партньор в управляващата коалиция, Германската социалдемократическа партия (ГСДП), все пак е на мнение, че социалните помощи са оправдани от икономическото представяне на страната.

Германският институт за икономически изследвания (DIW), водещ икономически мозъчен тръст, обаче защитава друга позиция.

Германия има голяма и ефективна социална държава, но все по-малко може да си я позволи, според главния изпълнителен директор на DIW Марсел Фрацшер.

Демографските промени означават, че има по-малко работници, които да генерират необходимото производство, каза Фрацшер пред DPA, отбелязвайки, че Германия вече е сред страните, които плащат най-големи социални помощи на глава от населението.

"Ако сегашната тенденция се запази, високото равнище на социални разходи може да подкопае германската икономика и да прогони по-добрите работни позиции в чужбина", предупреждава той.

Конфедерацията на асоциациите на германските работодатели (BDA) отбелязва, че бюджетът за социални помощи нараства по-бързо от БВП през последните години. "Структурните реформи, които намаляват цените, са от основно значение във всички части от социалната сигурност", каза неин говорител пред ДПА.

Увеличаващите се помощи за родителите, които си седят вкъщи, и разрешаването на пенсионирането на 63-годишна възраст за определени категории работници се превърнаха в допълнително бреме за бюджета през изтичащия законодателен период, допълни той.

Той призова да не се допуска вноските за пенсия, безработица и здравно осигуряване, които са поделени приблизително поравно между съответния работодател и работник, да надхвърлят "червената линия" от 40% от брутната заплата.