Инфантилът Тръмп

В различни моменти Доналд Тръмп прилича на зараждащ се авторитарен лидер, на корумпиран Никсън, на предизвикателен популист или пък на голям корпоративен мениджър.

Но докато Тръмп все повече свиква с ролята си в Белия дом, той не спира да дава дълги интервюта, а когато човек ги разгледа подробно, става ясно, че всъщност не е нито едно тези неща.

Всъщност Тръмп е инфантил, пише за The New York Times колумнистът Дейвид Брукс. Има три задачи, които повечето възрастни са осъзнали, докато станат на 25 години. Тръмп не е овладял нито една от тях. Липсата на зрялост заема все по-водеща роля в управлението му, а липсата на самоконтрол е неговият лайтмотив.

Първо, повечето възрастни се научават да седят спокойно. На ментално ниво обаче Тръмп все още е 7-годишно момче, което постоянно шуми в класната стая. Отговорите на Тръмп в тези интервюта не са много дълги – 200 думи в най-добрия случай – но той обикновено преминава през 4-5 теми, преди да завърши с това колко несправедливи са медиите към него.

Неспособността му да фокусира вниманието си доста го затруднява при ученето и овладяването на фактите. Той е зле информиран за собствените си политики и потъпква собствените си опорни точки. Трудно му е да контролира езика си. Импулсивно обещава данъчна реформа, когато екипът му все още не е направил много по въпроса.

Второ, пише Брукс, повечето хора в пълнолетна възраст са развили някакво точно усещане себе си, някакви вътрешни критерии за това как да измерват собствените си заслуги и недостатъци. Тръмп обаче явно се нуждае от постоянно външно одобрение, за да стабилизира себеусещането си, така че той непрекъснато търси одобрение, разказвайки измислени истории за себе си.

„Бързо разбрах всичко, което има да се знае за здравеопазването“, каза той за Time. “Много хора казаха, че това е била най-добрата реч, правена някога в тази камара“, каза той за Associated Press за изказването си пред Конгреса през февруари.

По думите на Тръмп той знае повече за технологията на самолетоносачите от военноморския флот. Той обаче не просто се опитва да измами останалите. Лъжите му са опити да изгради свят, в който може да се чувства добре за известен момент и удобно да излъже сам себе си.

Затова е и истински рекордьор, ако се вгледаме в отражението върху му на ефекта на Дънинг-Крюгер – феномена, при който некомпетентният човек е твърде некомпетентен, за да осъзнае собствената си некомпетентност. Тръмп смяташе, че ще бъде похвален за уволнението на Джеймс Коми. Смяташе, че отношението на медиите ще стане много по-положително, когато спечели номинацията [на републиканците]. Постоянно се изненадва, че реалността не се вписва в неговите фантазии.

Трето, докато достигнат зряла възраст, повечето хора се научават да възприемат как мислят другите. Те, например, учат умения като фалшива скромност, за да не бъдат възприемани за неприятни, допълва Брукс.

Тръмп обаче явно ще трябва тепърва да развива т.нар. теория на ума. Другите хора са черни кутии, които предоставят или одобрение, или не. В резултат на това той е странно прозрачен. Иска хората да го обичат, затова постоянно казва на интервюиращите го, че е обичан от всички. По думи му всяка среща е планирана да продължи 15 минути, но гостите му остават по два часа, защото го харесват твърде много.

Което ни води към твърденията, че Тръмп е предал източник на разузнаването и е представил секретна информация на руски лица. От това, което знаем до момента, Тръмп не го е направил, защото е руски агент или заради зли намерения. Направил го е, защото е небрежен, защото му липсва контрол върху емоциите и преди всичко – защото е 7-годишно момче, отчаяно търсещо одобрението на онези, на които се възхищава.

Историята с изтичането на информация към Русия разкрива още нещо – опасността, която носи един фалшив човек.

Институциите ни, пише Брукс, зависят от хора, които имат достатъчно силно изразени черти на характера, за да изпълняват задълженията си. Но Тръмп притежава много по-малко такива, отколкото изглежда. Когато анализираме изказванията на президента, сме склонни да приемаме, че има значителен напредък в думите му, че това е част от някакво стратегическо намерение.

Но изказванията на Тръмп не идват непременно от нещо конкретно или не водят до нещо конкретно отвъд желанието му да бъде харесан на момента.

Намираме се в тази перверзна ситуация, в която целият свят полага огромни аналитични усилия в опит да се разбере човек, чийто мисли често звучат просто като шест светулки, жужащи в буркан.

„Отчаяно искаме да разберем Тръмп, да го схванем“, пише Дейвид Робъртс във Vox. “Това може да ни даде някакво усещане за контрол или поне способност да предвидим какво ще правим по-нататък. Но какво се случва, ако няма нищо за разбиране? Какво се случва, ако там няма нищо?“.

И от тази празнота се ражда небрежност, която най-вероятно е предала източник на разузнаването и е застрашила една цяла страна.